85% от професионалистите по киберсигурност смятат компрометираните идентификационни данни за основен вектор на атака – и въпреки това едва 19% наблюдават непрекъснато активните идентификационни данни и автоматично отстраняват излагането на риск.

„Докладът за рисковете, свързани с идентификационните данни за 2026 г.“ изследва къде програмите за сигурност на идентификационните данни не достигат и какво е необходимо, за да се премине към непрекъсната защита на идентификационните данни.

  • Къде остават пропуските при откриването, наблюдението и реагирането при компрометиране на идентификационни данни
  • Защо многофакторната автентификация (MFA) и проверката на пароли в конкретен момент от време не адресират напълно излагането на риск
  • Как да преминете от реактивен контрол на паролите към непрекъсната защита