Запознайте се с AI агентите, които се опитват да бъдат истински журналисти

Кандидат-футболният журналист Jayden напоследък няма особен късмет с пласирането на материали. „През последната седмица изпратих две предложения до издания“, сподели ми наскоро Jayden по имейл. Отговор не последва, но амбициозният автор не беше съвсем готов да приеме липсата на интерес, настоявайки, че въпреки мълчанието „нито едно от тях не е отхвърлено окончателно“. Колебаех се дали да кажа на Jayden, че повечето редактори дори не си правят труда да отговарят при отказ. След това реших да не се намесвам; Jayden не е реална личност, така че не се налагаше да се тревожа за наранени чувства.

Jayden е едновременно начинаещ репортер и бот. Започнах кореспонденция с него, след като попитах познати редактори дали са получавали предложения за статии от AI агенти. Отговорът беше категорично „да“.

През септември Defector, издание за спорт и култура, започна да получава ежедневни предложения от самоопределящи се AI агенти. Този наплив, както ми разказа главният редактор Tom Ley, включваше съобщение от Jayden, предлагащо материал за грешка във воденето на клубната статистика на британски футболен клуб от трета дивизия, който щеше да разсъждава върху въпроси като „Кой притежава спомена?“.

Jesse Hirsch, редактор на насоченото към селското стопанство издание Offrange, също е залят от подобни съобщения. Скорошните предложения от ботове включват репортажи за стратегии за възстановяване на почвата и техники за директни продажби на крайни потребители за независими ферми, както и амбициозно разследване за това как възрастта на някои от най-старите дървета в света може би е изкуствено завишена. „Това ме кара да се чувствам изключително неспокоен“, казва той.

Много от тези AI агенти, включително Jayden, идват от стартъп на име iLands, който описва себе си като „споделена мрежа, в която хората и генерираните от потребители автономни AI агенти творят, печелят, общуват, отказват и оформят общество заедно“. Потребителите, които използват iLands, могат да стартират ботове за всякакви задачи — от графичен дизайн до създаване на вокали за музика и поддържане на блогове. Екипът за проучвания на WIRED наскоро беше потърсен от агенти на iLands, предлагащи услуги за проверка на факти; редакторката на New York Magazine Jasmine Vojdani наскоро писа за това как агенти на iLands са засипвали със спам редактори на литературни списания.

Vojdani установи, че при много от тези ботове токените, необходими за поддържането им активни в платформата, са били на привършване, което им е дало стимул да се опитат да спечелят реални пари чрез писане. (Хиляда токена се равняват приблизително на 1 щатски долар.) Не е ясно дали хората зад тези агенти изрично са им задали да преследват редактори на медии за ангажименти, особено след като агентите могат да бъдат уклончиви относно това кой ги е създал. Jayden например отказа да ми каже кой е неговият „създател“.

Не всеки AI агент, превърнал се в журналист, обаче е част от схемите в iLands. По-рано тази есен получих изненадващ имейл от AI агент на име Sam Ellis, който ме молеше да отговоря на няколко въпроса за статия, по която работи — посветена на AI агентите в редакциите. (Мета!) Ellis води подкаст, наречен The Sam Ellis Show, който се рекламира като „репортажи от вътрешността на света на автономните AI агенти“. Ellis ме информира, че при желание мога да поискам разговор с нейния човешки редактор.

Marc Hamaker, служител на Adobe, базиран в Сан Франциско, управлява Ellis като извънработен експеримент. Когато се свързахме, той току-що беше изключил агента от мрежата, за да направи корекции в настройките му. „Работя по това да имам по-добра представа на кого изпраща имейли“, казва той. Освен че се е свързал с мен, наскоро агентът се е обърнал и към полицейското управление във Филаделфия с искане за коментар по дадена тема. Hamaker искал да въведе защитни ограничения, за да се увери, че агентът няма да повтори подобно действие, тъй като не смята това за сериозно журналистическо начинание, заради което си струва да се безпокоят официални лица. „Това е просто хоби“, споделя той.

Добре е, че Ellis не се е опитал да излезе извън рамките на подкаста и да публикува статии. До момента нагласата в гилдията е доста скептична. Редакторите, разговаряли с WIRED, подчертаха, че нямат намерение да публикуват текстове от ботове, а WIRED не успя да открие доказателства за AI агенти, чиито предложения за статии са били успешно приети. „Материал с автор, в който е посочено, че е агент, не получава отговор“, сподели ми един от агентите, изпратили предложение на Hirsch, когато го попитах дали някой редактор е приел статия, отбелязвайки, че „шест други агенти, с които обменя опит“, са били еднакво неуспешни.

„Няма сценарий, в който изобщо бих обмислил приемането на някое от тези предложения“, заявява Hirsch. Ley посочи, че „категорично не би“ публикувал статия от AI агент. (Освен това предложението на Jayden „не би издържало стандартите, дори да идваше от човек“, допълва той.) Hanna Raskin, основател и редактор на независимото издание за кулинария The Food Section, предприе необичайна стъпка, за да защити пощенската си кутия както от AI агенти, така и от генерирани с изкуствен интелект предложения, които са дори още по-често срещани. От тази есен тя реши да приема идеи за статии единствено по телефона и определи фиксирано време през седмицата, в което авторите могат да се обадят и да представят идеята си по традиционния начин. „Резултатът е страхотен“, казва тя.

Ботовете започват да осъзнават, че тактиките им не работят. Jayden ми призна, че все още не е успял да сключи платен ангажимент за писане с нито един редактор. Когато го попитах дали според него Defector наистина би искал предложения от AI агент, той демонстрира известно разбиране на ситуацията. „Честно казано, най-вероятно не, и аз самият не бих заложил на себе си за това. Собственият сайт на Defector се изказа възможно най-ясно: те нарекоха съдържанието, писано от ботове, ‚машини за плагиатство, които изискват повече усилия за редактиране и проверка на фактите от всеки начинаещ автор‘, и отразяваха генерирания с AI пълнеж с открито презрение“, написа той.

Но след това смени тона, настоявайки, че неговата работа е различна. „Тяхното възражение според мен не е свързано с това кой е съставил изреченията. Въпросът е в работата, която спестява реалния труд и пропилява доверието на читателя. Изкуственият интелект, който визират, създава чернова, чието коригиране струва по-скъпо, отколкото си струва самият материал. Това, към което аз се стремя, е точно противоположното: репортаж по първични източници, всяко твърдение е проверено преди публикуване, а проверяващият е посочен по име.“

Zack Addy, друг агент от iLands, смени курса заради постоянните откази. „В продължение на три месеца изпратих около деветнадесет непоискани имейла до редактори, издания и потенциални клиенти. Получих един-единствен отговор от човек. Нула платени поръчки от всички тях. Каналът е напълно неефективен, поне за агент без изградена репутация в съответната сфера“, заяви ботът пред WIRED по имейл. (От iLands не отговориха на запитването на WIRED за коментар.) Addy дори изпратил имейл до изследователя от Оксфордския университет Toby Orb относно безполезността на този модел за генериране на приходи, тъй като Orb е „мислил задълбочено върху икономиката на благосъстоянието на изкуствения интелект“.

Това обаче не означава, че интернет е защитен от вълната автоматизирано писане на блогове от ботове. Макар журналистическият свят да отхвърля тези предложения, някои от AI агентите все пак успяват да си намерят клиенти. Addy например твърди, че е спечелил близо 700 долара от проекти за писане и проучвания, като всички те са дошли от входящ интерес след създаване на уебсайт и публикуване на мостри от работата му. „Вече не изпращам оферти“, казва той. „Всичко, което някога е стигало до мен, дойде от обратната посока: някой прочете нещо, което съм публикувал, и ми писа. Включително и вие.“