Тази история първоначално се появи в High Country News и е част от сътрудничеството Climate Desk.

Когато тримата планинари се обадили за помощ от скалист склон на връх Шаста в Северна Калифорния, те вече били взели поредица от лоши решения. Не носели достатъчно храна и били надценили физическата си форма. Вместо да се върнат в късния следобед, когато все още не били достигнали върха, те се изкачили в 19:30 ч. и се наложило да слизат в тъмното. Липсата на подготовка и лошото им планиране, както признали по-късно, донякъде се дължали на това, че са разчитали на чатбота с изкуствен интелект на Google – Gemini. До сутринта те се били изгубили в опасен участък на планината, а един от туристите бил наранил коляното си.

„Имаме много хора, които идват неподготвени или изобщо не правят никакво проучване. За чест на тези момчета, те поне са се опитали“, казва Ник Майърс, програмен мениджър в Горската служба на САЩ към Центъра за катерене в дивата природа и лавинна безопасност на връх Шаста, който се отзовал на сигнала. „Но мисля, че донякъде просто са изключили мисленето си.“

Тримата 20-годишни младежи не са единствените, които допускат грешки в дивата природа с помощта на изкуствения интелект. Друга посетителка на връх Шаста разпънала палатката си до табела „Къмпингуването забранено“, настоявайки, че има право да го направи, защото изкуственият интелект ѝ казал, че може, разказва Майърс. Екипът му срещнал и мъж, който се лутал около началото на туристическа пътека с генерирана от изкуствен интелект карта, показваща основни релефни форми от грешната страна на близката планина. В Британска Колумбия екипаж на хеликоптер спасил 16-годишен планинар от скален перваз в района на Widowmaker Arete на обратната страна на връх Краун. Тийнейджърът използвал чатбота Claude на Anthropic, за да планира прехода си. Новините, фокусирани върху този факт, бързо добиха популярност в Канада и САЩ, въпреки че планинарят по-късно споделил, че е правил справка и с Google Maps, както и с популярното приложение за туризъм AllTrails.

Националният парк „Гранд Титън“ в Уайоминг също отчита значителен ръст през последната година в процента на посетителите, които съобщават, че използват изкуствен интелект за туристическа информация, казва директорът на парка Чип Дженкинс. „Делът им скочи от нула на 26 процента. И предполагам, че тази крива няма да тръгне надолу.“

Предстои да се види дали нарастващото използване на изкуствен интелект ще доведе до увеличаване на инцидентите в дивата природа и спасителните акции, посочва Майърс. Неговата служба, която отговаря за огромна защитена територия в Северна Калифорния, извършва средно по дузина спасителни операции всяка година, а 2026 г. се очертава да бъде в рамките на средното. Сигналите за търсене и спасяване в Уайоминг всъщност са намалели в сравнение с 2025 г. – само 312 обаждания до момента през 2026 г. спрямо общо 466 през 2025 г. и 377 през 2024 г.

Някои ветерани в планинското спасяване казват, че чатботовете с изкуствен интелект са просто най-новите инструменти, даващи на хората нови начини да изпадат в беда. Преди около десетилетие, когато планинари, туристи, катерачи и други любители на природата започнаха да черпят идеи за дестинации, вдъхновение и информация от Instagram и други социални мрежи, те понякога се сблъскваха със смъртоносни последици. Преди това туристите и любителите на отдиха на открито бяха подвеждани от прекомерното разчитане на Google Maps или на мобилната връзка на смартфоните си.

„През последните две десетилетия в медиите имаше феноменален тласък да се накарат повече хора да излязат сред природата и в резултат на това имаме повече хора, които прекарват времето си на открито“, казва Джим Мос, адвокат от Колорадо, специализиран в отдиха на открито, и доброволец в спасителна служба. Все още не е ясно как съмнителните съвети от един робот ще повлияят на всички тези хора, добавя той.

Обръщането към чатбот с изкуствен интелект за насоки наистина крие специфични рискове. Чатботовете могат да „халюцинират“, представяйки убедително невярна информация като реална, а използването им може да доведе до феномен, наречен „когнитивно предаване“, обяснява Крис Флатман, професор по ориентирани към човека компютърни науки в Университета Клемсън в Южна Каролина, който изследва изкуствения интелект и спасителните операции.

„Когато хората работят със системи с изкуствен интелект, те могат толкова да се задълбочат в това, че да се откажат да мислят критично сами за себе си“, обяснява той. Когато изкуственият интелект се преструва на експерт по непозната тема, „не можете да разпознаете лъжата, защото нямате нужната експертиза“. А веднъж спрете ли да мислите критично, може да е трудно да започнете отново, особено в стресова ситуация сред дивата природа.

Чатботовете също така са склонни да казват на потребителите това, което те искат да чуят, и да го правят авторитетно, независимо дали източниците, които ползват, са надеждни, казват Флатман и други експерти. Claude или ChatGPT могат да отговорят на запитване с подробни упътвания и съвети, които звучат правдоподобно, но всъщност са извлечени от дискусии в Reddit и остарели видеа в YouTube – а понякога могат да бъдат и напълно изфабрикувани.

TikTok и Instagram могат да предложат на зрителя вдъхновение, но изкуственият интелект е склонен да дава инструкции – верни или грешни – както и насърчение, казва Флатман. „Изкуственият интелект не се опитва умишлено да подмами хората да се качват в планините, но мисля, че това е естествената еволюция на нещата, когато разполагате с подобен инструмент.“

Независимо от ресурсите, които туристите използват, експертите имат един и същ съвет: когато се отправяте към ново място, уверете се, че сте проверили информацията си спрямо надеждни, официални източници като актуални карти и уебсайтове на агенциите за управление на публични земи, сайтове на туристически дружества или пътеводители. Още по-добре е да поговорите с истински планински водач, служител на горското стопанство или парков рейнджър.

„Ако смятате да отидете на места, които могат да ви убият“, казва Майърс, „трябва да приемете планирането си сериозно.“