Намираме се в края на една ера, за която никога не сме мислили, че ще скърбим: ерата на заплахите с човешка скорост. В продължение на години киберсигурността се движеше в ритъм, който организациите можеха да следват. Изследовател откриваше грешка, каталогизираше се CVE, доставчикът преминаваше през цикъл на пачване и седмици или дори месеци по-късно се внедряваше корекция. В тази ера времето за престой се измерваше в дни, понякога седмици. Сега се приближаваме към нова реалност.
Зората на върховния агентен противник
Анализ на риска за България
Тази нова вълна от автономни заплахи засяга пряко българските компании и държавни институции, тъй като съкращава времето за реакция при инциденти. Традиционните методи за защита и пачване вече не са достатъчно бързи, за да предотвратят автоматизирани атаки.