Човешки атакуващ, въоръжен с авангардни модели на изкуствен интелект, е пробил корпоративна мрежа и е завладял root данни за достъп за по-малко от 10 часа – времева рамка, която обикновено би отнела на човешки червен екип (red team) около две седмици, според нов доклад за реагиране на инциденти от Unit 42 на Palo Alto Networks.

Авторът на заплахата е заявил пред следователите от Unit 42 по време на преговори за откуп, че е разчитал на водещи AI модели, комбинирани със специализирани за атаки рамки за агентен изкуствен интелект (agentic AI), за да автоматизира проникването.

Вместо ръчно да изпълнява всеки етап от атаката, операторът е насочвал AI агенти да наблюдават, оценяват, действат и планират отново в реално време, компресирайки повече от 50 отделни техники от MITRE ATT&CK в един автоматизиран цикъл.

От Unit 42 отбелязват, че атаката не разчита на уязвимост от тип нулев ден (zero-day) или необичайно сложни похвати, а вместо това постига своята скорост и мащаб изцяло чрез оперативна ефективност, подпомогната от AI.

След като агентите са получили първоначален достъп чрез пробив в публично достъпна уеб услуга, те са създали тунел към мрежата и са разгърнали автоматизиран агент за разузнаване, който да картографира вътрешните микроуслуги.

Оттам нататък под-агенти са претърсили хранилищата с код на организацията, събирайки твърдо кодирани токени и пароли за услуги. Атакуващият след това е използвал тези разкрити токени, за да инфилтрира системата за управление на тайни на организацията, извличайки главни административни данни за достъп, осигуряващи root достъп в цялата среда.

Агентите не са спрели до кражбата на данни за достъп. Те са прихванали CI/CD пайплайна на компанията чрез персонализирани работни процеси, за да извлекат ключове за достъп до облака, и са се опитали да поставят задни врати (backdoors) в конфигурациите на Terraform за инфраструктура като код – опит, който в крайна сметка е бил блокиран от контроли за защита на клоновете (branch-protection).

Използвайки откраднатите облачни ключове, атакуващият е поели контрола и над AI инфраструктурата на жертвата, пренасочвайки собствените изчислителни ресурси на компанията в подкрепа на бъдещите етапи на атаката.

Unit 42 идентифицира няколко показателни признака за операции, управлявани от AI, включително паралелни извиквания към множество големи езикови модели, структурирани Markdown файлове, използвани за предаване на информация между сесиите на агентите, и персонализирани скриптове, съдържащи елементи от потребителския интерфейс, съответстващи на генериран от AI код.

В необичаен обрат, киберпрестъпникът също така е наредил на агентите да съставят технически одит от 80 страници на слабостите в сигурността на жертвата, ефективно автоматизирайки пълен доклад от тест за проникване (penetration test), използван като лост за изнудване.

Изследователите предупреждават, че е все по-вероятно злонамерените субекти да внедряват автономни AI агенти в своите инструментариуми, тъй като технологията помага за едновременното създаване на дублирано присъствие (persistence) чрез SSH ключове, облачни самоличности и CI/CD пайплайни.

За противопоставяне на атаки със машинна скорост, Unit 42 препоръчва организациите да внедрят синхронизирани сценарии за ограничаване (containment playbooks), които могат незабавно да отменят данни за достъп и да замразяват пайплайни, да третират AI моделите и API ключовете като основна инфраструктура, изискваща стриктно управление, и да прилагат задължителен многостранен преглед на кода в хранилищата за инфраструктура като код, за да се блокира автоматизираното инжектиране на задни врати.