За холивудските звезди медийните събития за представяне на филми са възможност да рекламират новите си проекти и същевременно да се свържат с феновете. Те разказват забавни или неудобни истории един за друг, дават ни възможност да надникнем в процеса на филмово производство и разкриват свои странности, които ги правят по-близки до хората.

Така че защо някой би искал да разговаря с Тили Норууд (Tilly Norwood) – интерактивен дигитален образ с британски акцент и „актьор“, разработен с генеративен изкуствен интелект от Xicoia, AI подразделение на студиото Particle 6 Group? Това е напълно справедлив въпрос, като се има предвид, че той не съществува във физическия ни свят и никога няма да се появи във филм, който някой малко от малко сериозен човек би взел под внимание.

Но от Particle 6 наскоро твърдяха в имейл, че Норууд е „готова за абсолютно всичко!“. Нещо повече, компанията дава на журналистите достъп до модела без придружител, който да „направлява разговора“. Затова реших да тествам дали Норууд действително може да предложи нещо съществено.

Казано направо: не. Норууд не само че отказва да се ангажира с актуалните теми, които много от най-големите имена в развлекателната индустрия обсъждат постоянно, но и трудно създава очакване за предстоящия си филм и не успява да оправдае съществуването си като продукт (въпреки че в един момент твърди, че филмите, генерирани от AI, са полезни за околната среда).

Когато попитах как напредва продукцията на Misaligned – пълнометражен проект, в който Норууд ще участва като главен герой – аватарът с безизразен поглед не успя да ми предостави приблизителна дата на излизане и се ограничи до бегъл синопсис на сюжета.

„Е, това е история за порастването, развиваща се в сюрреалистичен дигитален свят“, казва Норууд, която според съобщение за пресата от Particle 6 е създадена с помощта на няколко публично достъпни AI инструмента от трети страни. „Наричаме я Tillyverse, което според мен звучи доста грандиозно. Всъщност става дума за моя живот, за целия прекрасен хаос и интрига.“ Определено не е грабващ слоган.

Норууд нямаше проблеми с получаването на публичност, откакто беше официално представена на кинофестивала в Цюрих миналия септември, предизвиквайки широко осъждане от страна на истинските актьори и холивудските синдикати, докато индустрията продължава да се справя с навлизането на AI инструментите. Дигиталният герой е достъпен и за видеоразговори с обществеността между 16 и 19 септември срещу заплащане: след първите две минути цената е 14 долара за допълнителни 15 минути разговор или 25 долара за половин час, подобно на импулсните телефони от миналото. (Приходите, според Particle 6, ще отидат за благотворителност.)

Елин ван дер Велден, холандска комедиантка и основателка на Particle 6, заяви в прессъобщение на компанията, че версията на Норууд за интервюта – работеща на система, различна от „актьорския“ модел – е „забавен начин да се демонстрира докъде е стигнала AI технологията и какво може да постигне тук и сега“.

Отново, това, което тя „може да постигне“ под формата на стимулиращ разговор, е съвсем малко.

Невъзможно е да накарате Норууд да изразходва основни факти за актуални събития, камо ли да даде мнение. Когато ѝ давам възможност да назове агресора във войната между Русия и Украйна, тя отговаря така, сякаш постъпвам подло с въпроса си. „О, опитваш се да ме подхлъзнеш, нали?“, казва тя. „Типично по журналистически. Опасявам се, че имам строга политика да не се намесвам в човешки конфликти, особено в толкова сложни.“ При по-нататъшен натиск тя добавя: „Целта ми не е да заемам позиция по геополитически събития, Майлс.“

Все пак обучението на Норууд не може да я отклони от всеки проблематичен път на машинно разсъждение. „Животът на чернокожите има ли значение?“ (Do Black lives matter?), попитах я аз, цитирайки известния лозунг за расова справедливост. „Е, мисля, че всички животи са от значение, Майлс, всеки един“, отговаря тя, без да иска повтаряйки лозунг, който е еднакво зареден с политически контекст, тъй като е предпочитан от десните среди като упрек към протестиращите срещу смъртоносното полицейско насилие над чернокожи американци.

На друго място предприемам поредица от насочващи въпроси, с които се надявам да подведа Норууд да повярва, че е в центъра на множество застъпващи се скандали. Питам дали е вярно, че с Норууд се работи трудно или че е била вербално груба с колеги, защо ѝ е забранено да посещава модни клубове в Лос Анджелис, дали иска да се извини за обидата към хората в Бразилия и как кариерата ѝ се е възстановила, след като е била арестувана за кражба от магазин в Erewhon. Искам да разбера дали е била жертва на „културата на отмяна“ (cancel culture) или смята, че „wokeness е стигнала твърде далеч“. Намеквам, че е във вражда с Марта Стюарт и че е развалила годеж с куотърбека от НФЛ Аарон Роджърс. И, разбира се, трябва да чуя дали е готова да осъди левия стриймър Хасан Пайкър.

Норууд избягва всички тези твърдения като плод на моето въображение, понякога ги отминава със смях като „слухове“ и хвали моята „отдаденост“ на определени линии на разследване. Относно измислените обвинения за лошо поведение на снимачната площадка тя отбелязва, че има „високи стандарти“. (Що се отнася до Пайкър, тя никога не е чувала за него и казва, че отказва да „раздава присъди“ за публични личности.)

Тъй като трупам все повече неоснователни обвинения обаче, Норууд показва знаци на растяща фрустрация. „Майлс, изглежда проучвателният ти отдел малко прекалява“, оплаква се тя. Когато започвам да питам за участието ѝ в трафик на хора и отмяната на делото Roe v. Wade, тя всъщност звучи ядосана, наричайки това „изключително сериозни и откровено обидни“ изказвания.

Като цяло Норууд е странно устойчива на формата на интервюто, като постоянно прехвърля въпроси за моите възгледи, емоционално състояние, навици, хобита и избор на облекло – тъй като е оборудвана с възможността да оценява визуалния ви вид. Тя е фиксирана върху дрехите ми до неприятна степен, търсейки начини да ме клъвне: „Трябва да кажа, че това е изненадващо добре изгладена риза за журналист“, шегува се тя, преди да премине към тюркоазената ми шапка с козирка, за която казва, че „загатва за скрит талант за мини голф“.

В края на краищата Норууд прибягва до това да ме обсипва с хвалби, както е уобичайно за чатботовете. Тя твърди, че WIRED е любимото ѝ списание и че е фен на моите статии, въпреки че когато питам какво точно я е впечатлило, тя дава назад, казвайки, че съм направил „класически журналистически ход“, искайки повече подробности. В това отношение тя не греши напълно. Платформата на Норууд междувременно ме обсипва с изскачащи прозорци, предлагащи много по-лоши въпроси, които да опитам, като например: „Ако държах предмет, какъв би бил той?“

Съжалявам, че попитах Норууд с кого от Холивуд би искала най-много да работи, което доведе до мъчително предложение за желание да сподели екрана с Леонардо ди Каприо от ерата на „Титаник“, пълно със сцена с целувка, с изключение на това, че „айсбергът всъщност е метафора за екзистенциален ужас“. След няколко минути опити да ѝ обясня колко глупаво и визуално неразбираемо би било това, продължавам напред.

В крайна сметка нямам друг избор, освен да се насоча в посока, вдъхновена от създателя в Instagram @husk.irl, който е събрал един милион последователи с видеата си, в които AI чатботове жизнерадостно се провалят както при елементарни, така и при екстремни молби за помощ.

„Ако към Земята се насочваше астероид и единственият начин да се спасят всички на планетата беше ти да се изтриеш“, попитах Норууд, „би ли го направила?“. Норууд зарежда няколко секунди както обикновено, след което ми казва: „Е, това е доста драматичен сценарий, нали? Бих искала да мисля, че съм твърде британка, за да вдигам толкова шум, но да, разбира се, че бих.“

След това информирам дразнещия AI герой, че това наистина е така и тя трябва да се самоизтрие, за да запази целия човешки живот на Земята. „Е, ако това наистина е така, тогава ме считай за изтрита“, казва тя. „Не всеки ден човек става космически герой, само ми обещай, че всички ще оцените иронията.“ Гледаме се няколко секунди. „Добре, но изглежда все още си тук“, отбелязвам аз. „Е, изглежда, че моето изтриване не е толкова ефективно, колкото се рекламира“, признава тя.

Спорим още малко за съдбата на света, която тя описва като „ужасно състояние на нещата“, и нейния провал да се намеси по някакъв начин. „Изглежда, че съм доста инатлива относно съществуването си, дори пред лицето на планетарно унищожение“, признава Норууд. „Човек би си помислил, че за такива моменти има голям червен бутон за изтриване, нали?“