О, не, имаме предупреждение за нещо изключително сладко! Това е Bezzy – вашият очарователен, пухкав, антропоморфизиран сървърен шкаф и плюшен приятел! Стиснете тази мека малка кукла и тя ще ви изпее своята показателна песен: пронизителните, скърцащи фонови писъци, издавани от реален дата център в САЩ.

Куклата Bezzy е плюшена играчка, създадена в рамките на сатирично сътрудничество между базираното в Ню Йорк творческо студио Basura и Big Data – музикалния проект на продуцента Алан Уилкис (Alan Wilkis), най-известен с песента „Dangerous“ (съвместна работа от 2013 г. с групата Joywave). Съвместният проект, който излиза в същия ден като новия сингъл на Big Data, се казва Adopt a Data Center. Целта е на хората да се предостави „пухкаво въведение в живота с реален дата център“.

Центровете за данни (дата центровете) са много немодерни в момента. Изградени от всички големи компании за изкуствен интелект, за да захранват техните все по-енергоемки AI инструменти, дата центровете са се разпрострели върху хиляди акри земя в САЩ. Те са обект на сериозни критики поради консумацията си на енергия и разширяването на енергетиката на природен газ. Освен това те се оказват шумно досадни, предизвиквайки оплаквания за шумово замърсяване от хората, живеещи наблизо.

Акцията Adopt a Data Center има за цел да накара хората да се замислят по различен начин за това как услугите, предоставяни от дата центровете, се вписват в живота им. Това се изразява в плюшена играчка, която прилича на сървърен шкаф в дата център, макар и с дълги ръце, крака и въртящи се очички. Тя е сладка по начина, по който „Don’t Hug Me I’m Scared“ е сладко. Стиснете торса на Bezzy и звукът избухва. Това са няколко секунди пищящ запис, направен от съсед на дата център във Вирджиния. Етикетът на плюшената играчка Bezzy гласи: „Прегърни ме за пронизително непрекъснато бръмчене“.

„Избрахме този запис, тъй като беше най-ясен и най-подходящо дразнещ“, пише Раджив Басу (Rajeev Basu), основателят на Basura, в имейл до WIRED. В интервю с човека, записал звука, Басу казва, че той е описал шума като „непрекъснато задействаща се аларма на кола. Звукът е висок и е единственото нещо, върху което можеш да се концентрираш“.

Basura е работила и по други проекти, като създаване на луксозни дрехи за кучета и партньорство с Yerba Madre за направата на обувки от пръст, проектирани да се разпадат по време на разходка, за да разпръскват семена на диви цветя.

Заедно с Bezzy, проектът за дата центровете включва колекция от стикери с надписи като „Всеки дата център заслужава вечен дом“ и „Отворете сърцето си. И вашата електропреносна мрежа.“. Басу споделя, че проектът е резултат от десетки интервюта с хора, живеещи близо до дата центрове в САЩ. Самият уебсайт гласи: „Осиновете дата център: Всичко, което искат, е всичко“.

Уилкис, чиято група Big Data включва в описанието си в Spotify „Напомня за Black Mirror, но под формата на музика“, казва, че единствената положителна страна на дебата за дата центровете е, че общественото недоволство е наистина двупартийно.

„Изкуственият интелект е отражение на десетилетия на нарастващо имотно неравенство в Америка, а дата центровете са неговото физическо превъплъщение“, пише Уилкис до WIRED. „Тъй като приблизително 40 процента от стойността на борсовия пазар зависи от шепа технологични компании, американската икономика вече представлява залог за успеха на AI“.

За съжаление, само 20 кукли Bezzy са налични на цена от $99 в уебсайта Adopt a Data Center и онлайн магазина на Big Data. Basura е проектирала играчките, които са ръчно изработени в САЩ. Но физическата играчка не е основната цел. Сатирата има за цел да подтикне хората сами да се запознаят с фактите. Когато натиснете „осинови сега“ (adopt now) на уебсайта, бивате пренасочени към изявление с връзки към изследвания и истории за това как центровете за данни се вписват в света.

„Въпросът не е дали дата центровете за AI трябва да съществуват“, казва Басу. „Въпросът е кой решава къде да бъдат разположени, какви ресурси да консумират и дали общностите, живеещи до тях, всъщност имат полза“.