Дейвид Дзян, съосновател и главен изпълнителен директор на компанията за смарт очила Viture, ми разказва как преди е викал на детето си.
10-годишният му син играел тенис. По време на турнири Дзян споделя, че имал навика да крещи и да критикува грешките на сина си, докато играе. Искал да окаже натиск, за да го накара да успее – в крайна сметка така е бил научен да възпитава деца. Имало е логика.
Но след това, без подкана, неговите смарт очила му изпратили съобщение. AI асистентът в най-новото носимо устройство на компанията му доловил какво прави, разпознал, че поведението му не помага, и му изпратил съобщение какво трябва да направи по различен начин. Спри да викаш. Спри да критикуваш. Просто бъди там, присъствай и покажи, че подкрепяш сина си. Това проработило, казва Дзян, и това да бъде порицан по този начин уж го направило по-добър баща и подобрило отношенията с детето му – всичко благодарение на неговите все още неиздадени AI очила Vonder.
„Не знаех това, докато Vonder не откри моя поведенчески модел“, казва Дзян. „Това е не само инструмент, който може да обобщи живота ви, но и инструмент, който може да ви помогне да станете по-добър човек.“
Базираната в Сан Франциско компания Viture, известна със своите очила с виртуален дисплей, които се включват с кабел, обяви във вторник първия си чифт очила без виртуален дисплей. Вместо това очилата изглеждат забележително като нормални очила, но имат за цел да картографират вашите спомени, идеи и цели и да ги разположат на дигитално табло на визията, и то без вградени камери.
С централи в Калифорния и Пекин, Viture е създала очила като Viture One и Viture Beast – носими лицеви компютри, които се свързват чрез USB-C кабел към устройство, за да проектират екрана му точно пред очите ви. Продуктите на компанията са насочени предимно към геймъри или към всеки, който се интересува от забавления на голям екран. Те работят добре за тази цел, но масивният им дизайн означава, че отстъпват по отношение на комфорт и мода.
Новите очила представляват лека промяна в посоката. Наричат се Vonder – сещате се, като „wonder“, но с V – и нямат камери. Рамките на очилата разполагат с микрофони и високоговорители, които могат да възпроизвеждат музика, да диктуват указания за навигация и да позволяват на носещия ги да провежда телефонни обаждания. Vonder също така разполага с вграден AI асистент, който комбинира водещите големи езикови модели. Той може да задейства ChatGPT на OpenAI, Claude на Anthropic, Gemini на Google или дори DeepSeek. В зависимост от сложността на задачата, Vonder AI ще извлече отговора от модела, който е най-бърз и най-икономичен.
Те струват $299, могат да бъдат снабдени с диоптрични стъкла, предлагат се в разнообразие от форми и цветове на рамките и могат да имат прозрачни, фотосоларни или слънчеви затъмнени стъкла. Предварителните поръчки започват на 28 септември, а доставките ще бъдат през ноември.
Компанията, подобно на други марки за смарт очила като Xreal и Even Realities, се опитва да покаже много ясно, че не е Meta, дистанцирайки се от недоволството, което Ray-Ban на Meta предизвикаха заради нарушаващите поверителността функции. Viture твърди, че преди всичко иска нейните смарт очила да бъдат добър чифт очила. Такива, които работят с уважение към личното пространство – вид рамки, които хората с охота биха носили, без да се притесняват, че ще бъдат етикетирани като натрапници.
Син светлинен индикатор се включва, когато очилата записват аудио. Това е малка точка върху дръжките на очилата, по-малко централна и по-малко забележима на пръв поглед от светлинния индикатор на очилата Ray-Ban Meta.
Но Viture се откроява с това, че през повечето време очилата могат да събират данни само когато носещият ги говори. Можете да активирате режим за срещи и те ще използват вградените микрофони, за да записват околната среда около вас, но през останалото време използват сензори за костна проводимост в рамките, които могат пасивно да улавят аудиовибрациите на човека, който ги носи през целия ден. (Очилата Vonder имат около 16 часа живот на батерията.)
След като събере информация за деня ви и за какво говорите, асистентът генерира личен граф на паметта, който проследява вашите спомени – неща като кои кафенета сте посетили, какви спортове практикувате или каквото и да е друго, което решите да споделите с очилата. Докато говорите за нещо, очилата ще го улавят и ще се опитват да интерпретират контекста, за да изградят по-широка картина на това с какво се занимавате. В приложението те показват всички тези връзки в голяма мрежова графика.
В демонстрация как работят очилата Дзян показа, че очилата Vonder, които носи, са следили живота му през последните три месеца. Той може да ги попита къде да намери кафенета според предпочитанията си за кофеин или да му помогнат да разбере защо напоследък се чувства толкова стресиран. Технологията работи и с превантивен подход, извеждайки теми, за които е мислил, като помощ при решения за наемане на персонал, които е обмислял, и план за обявяване на новите му смарт очила ден преди Meta Connect. Очилата също така извадили досие за мен, което му представили сутринта, когато дойде на посещение. Те ясно знаеха кой съм, за какво пиша, и бяха предложили някои теми, за които той да се подготви.
„Просто искаме да имитираме начина, по който работи мозъкът ви“, казва Дзян. „Това не е стенограма или резюме. Това е точно начинът, по който паметта ви се организира в мозъка, дори по-добре от вашата памет.“
Очилата Vonder повдигат въпроса доколко събираната през деня информация е субективна и егоцентрична. В крайна сметка те записват само една гледна точка – вашата. Това означава, че трябва да се чувствате комфортно да споделяте мислите си с очилата, ако искате те да се съхраняват в графа на паметта, или да провеждате разговори с други хора през целия ден.
Питам Дзян за това: как се уверявате, че информацията във вашата мисловна мрежа отчита и други фактори освен вашата собствена гледна точка. Дзян отговаря, че ако иска нещо да се запомни, обикновено повтаря казаното от другия човек.
„В разговор човек е склонен да повтаря, защото разговорът е последователен – ако имате въпрос, аз надграждам вашия въпрос и тогава AI разбира какъв е въпросът“, казва Дзян. „Въпреки че има липсваща част, тя не е 50 процента. Може би е само 10 или 15 процента.“
Питам го какво би направил, ако спорим в момента. Ако аз чувствам едно, а той друго, и след това се върне към своята мисловна мрежа и се опита да прегледа разговора отново. Дали това не би го подвело, ако собственият му глас е единствената предоставена информация? Това го подтиква да заговори за сина си, играещ тенис. За това, че очилата директно са му казали, че греши за нещо.
„Проблемът в момента е, че AI притежава наистина мощни семантични знания, но липсващата част е човешката епизодична памет“, казва Дзян. „През последните три месеца, в които използвам тези очила, чувствам, че животът ми се е променил или подобрил.“