Ядрата на Ubuntu вече ще се разпространяват всяка седмица според нов график за издаване от Canonical, която обединява четириседмичния си цикъл за редовни актуализации на стабилното издание (SRU) и двуседмичния си цикъл за корекции за сигурност в единен двуседмичен цикъл. Циклите се застъпват, като всеки започва една седмица след предишния, което води до седмично издаване на версии.

Администраторите, които се нуждаят от корекция за сигурност на уязвимост (CVE) в ядрото по-бързо, отколкото пълният цикъл позволява, вече разполагат с официален начин да я получат в рамките на една седмица: изтегляне на кандидатите за пускане (release candidates) от джоба -proposed, преди Canonical да е приключила сертификационните тестове върху тях. Всеки, който управлява инфраструктура с Ubuntu, трябва да планира седмични издания на ядрото и да реши кои машини, ако има такива, могат да приемат несертифицирани версии.
Canonical има за цел да публикува временни решения в рамките на 24 до 48 часа след публичното разкриване на дадена уязвимост, когато съществува безопасно такова. Когато такова липсва, компанията заявява, че ще насочва потребителите към общи стъпки за укрепване на сигурността.
Два графика стават един
Корекциите се натрупват непрекъснато до крайната дата за спиране, когато се прави снимка (snapshot) на дървото на ядрото. През първата седмица Canonical изгражда ядрата и провежда базови тестове (smoke tests), за да потвърди, че те се зареждат и работят. След това тези версии постъпват в -proposed — частта от архива на Ubuntu, която съдържа кандидатите за пускане. Втората седмица е предназначена за сертифициране, интеграция и тестове за регресия върху хардуер от програмата Ubuntu Certified, като ядрата се издават официално в края ѝ.
Canonical свързва тази промяна с нарастващия брой CVE — публичните идентификатори, присвоени на известни уязвимости. Големите езикови модели (LLM) и AI агентите са автоматизирали голяма част от търсенето на грешки. Обществото на разработчиците на ядрото на Linux (upstream) също се превърна в самостоятелен орган за присвояване на CVE (CVE Numbering Authority) и е присвоило идентификатори на хиляди грешки, с аргумента, че почти всяка грешка в ядрото, засягаща работеща система, би могла да представлява уязвимост.
Бързата лента е нетествана
Canonical запазва пълното тестване за всяко официално издание. „Ускорените издания не са възможни, докато се извършва цялостно тестване на всеки кандидат за пускане“, написаха от компанията.
Екипите, които не могат да чакат, могат да започнат свои собствени тестове за приемане върху версиите от -proposed, които се обновяват седмично. Canonical представя това като път за получаване на корекции на уязвимости (CVE) в ядрото в рамките на една седмица, предназначен за екипи, които са готови да пропуснат етапа на сертифициране, за да ги получат по-рано. Най-бързото ядро, предлагано от Canonical, е това, чието тестване все още не е завършено, така че всяка регресия, която то съдържа, остава за сметка на внедряващия го екип.
