Художничката на шрифтове от района на залива на Сан Франциско Джесика Хиш знаеше, че когато поеме ангажимент на свободна практика за проектирането на логото „M“ за новия AI асистент на Meta – Muse, това неизбежно ще ядоса някои хора. „AI е толкова деликатна и напрегната тема, а Meta е още по-деликатна тема“, споделя тя пред мен.
Все пак, като собственик на малък бизнес, който разчита на работа с клиенти, за да поддържа функционирането на двата си физически магазина за изкуство и канцеларски материали в Оукланд, тя казва, че се е нуждаела от парите. „Нов проект! (Не ми се сърдете)“, написа Хиш в бюлетина си миналия месец. „Работих с Meta върху икона и логотип за последното им издание: Muse, което току-що стартира! Това е навлизането на Meta в света на AI агентите / персоналните асистенти. Знам, че хората изпитват силни емоции както към AI, така и към Meta, но това беше наистина забавен проект по толкова много причини.“
Новината бързо стана вайръл в Threads, където десетки колеги дизайнери разкритикуваха Хиш, че се е продала. Тя отговори на хейтърите, опитвайки се да обясни решението си:
„През последната година разполагам с не повече от 2 до 4 фонда за работни заплати в сметката си във всеки даден момент, което, ако притежавате малък бизнес, знаете колко е несигурно“, написа тя. Тя добави, че също така е инвестирала 100 000 долара в Studioworks – административна платформа, която управлява за творци, и 30 000 долара в Drawling – нейния магазин за детско изкуство в Оукланд, където провежда уроци и работилници. „Имам 4 души на заплата, включително аз самата, майка ми и двама служители в магазина“, добави тя. Нищо от казаното от нея не помогна.
„Отвратен съм“, написа един потребител. „Не става въпрос за пари, а за етика.“
Друг отговори, казвайки: „Да вършиш тази работа е като да изпълниш поръчково убийство за мафията и след това да се изненадаш, когато мафията премахне и теб.“ Други потребители публикуваха снимки на къщата на Хиш и спекулираха относно нейното богатство и финанси.
Хиш е очаквала известен отпор от общността на художниците, но нивото на ярост я свари неподготвена. Дори хората да не харесват Meta, тя смяташе, че компанията трябва да бъде похвалена за наемането на независим артист, вместо да използва генеративен AI. Но вълната от недоволство показа ясно колко непопулярен е станал генеративният AI в някои среди, до степен че работата за такъв инструмент под каквато и да е форма се разглежда като предателство.
Разговаряхме по телефона миналата седмица за негативната реакция, нейния процес на проектиране и дали са ѝ дали инструкции логото на Muse да не прилича на анус.
Това интервю е редактирано за яснота и дължина.
Зоуи Шифър: В бюлетина си признавате, че хората имат сложни чувства към Meta и към AI. Това направи ли трудно за вас приемането на тази работа?
Джесика Хиш: През последната година или две проектите ми за клиенти вървяха наистина бавно, а именно те подкрепят останалите неща, с които се занимавам, тъй като физическите бизнеси не са особено печеливши. Маржовете ми са изключително малки. Мисля, че от двата магазина имах около 10 000 долара печалба миналата година. Не мога да се издържам с 10 000 долара на година.
Така че, когато се появи проектът на Meta, си казах: добре! Нека вкараме малко пари в сметката, за да мога да платя на персонала си и да не се чувствам толкова стресирана всеки път, когато трябва да направя плащане на заплати.
За какво точно бяхте наета?
Специализирам се в обновяване на лога. Направих редизайна на Squier от Fender, преди няколко години промених дизайна на Jeni’s Ice Cream и работих за списание Southern Living. Когато работя върху лога, искам те да изглеждат така, сякаш са отишли на спа за уикенда – а не сякаш са си направили куп пластични операции, нали разбирате? Просто свежи и нови, така че да си кажете: „О, има нещо различно. Не мога да определя какво точно, но ми харесва.“
Екипът на [Meta] беше направил вътрешно проучване на буквата „M“. Те знаеха, че не е съвсем правилна. Това са просто група продуктови дизайнери и инженери, проектиращи шрифт. Някои от тях са много опитни в типографията, но е изключително специфично умение да можеш да рисуваш формите на буквите. Те искаха да усъвършенстват това, което вече бяха направили по отношение на „M“.
Това беше огромен спринт за това „M“. Свърших работата за два дни. Имаше 32 различни версии. Логотипът отне още две седмици.
Какво ви каза екипът, че иска да промени?
Бяха нарисували „M“ като единична линия, векторен щрих. Беше с еднаква ширина по цялата дължина. Когато нещо е просто щрих с еднаква дебелина без корекции, във формата няма много финес. Точно тук се крие магията и удоволствието при дизайна на шрифтове. Когато щрихите се докосват и сливат, визуално се създава това по-плътно поле. Получават се тези малки моменти на мастилено насищане. И това, което дизайнерите на шрифтове често правят, е да си играят с отнемането и добавянето на малко дебелина.
Тяхното основно изискване беше: „Искаме това нещо да се усеща вдъхновяващо и креативно, и да накара хората да възприемат Muse като забавно нещо, с което можеш да си играеш, а не като нещо много сковано, инженерно и студено.“
Колко ви се плаща за проект като този?
Поисках хонорар, който според мен беше невероятен за двудневен спринт за голяма компания – около 12 500 долара. Това са страхотни пари за изкарване за два дни, но не променят живота.
Главният директор по изкуствен интелект на Meta Александър Уанг наскоро говори за логото, отбелязвайки, че се радва, че то не изглежда като анус, за разлика от тези на някои от конкурентите на Meta.
Наистина смятам, че идеята „да не го правим да прилича на анус“ вероятно е била водеща за тях вътрешно в компанията. Но за мен дискусиите бяха по-скоро насочени към разглеждането на логото на Meta със знака за безкрайност и желанието логото на Muse да изглежда така, сякаш е част от същата вселена.
Как решихте да започнете да говорите публично за тази работа?
Исках да го споделя, защото обичам да споделям за работата си. В групата на моя бюлетин всички знаят, че съпругът ми е работил за Meta от години, така че знаят, че имам връзка с компанията.
Също така исках да покажа разбиране, че AI е много чувствителна тема за хората, но да го споделя пред публика, която разбира моето отношение както към Meta, така и към AI.
Забелязах, че отговорихте на част от хората, които ви критикуват. Защо?
По принцип, ако в интернет възникне недоразумение, успявам просто да се обърна към [всеки, който пише за мен] и да кажа: „Хей, разбирам те“, по открит и диалогичен начин. Не се опитвам да ги убеждавам, опитвам се да кажа: „Съгласна съм с тази част, но обмислихте ли това?“ Това винаги е помагало в миналото за деескалация на напрежението.
Но в тази връзка написах коментар за това как се надявам, че благодарение на тази работа няма да ми се налага да пренасям 50 000 долара дълг по кредитни карти през празниците за моя магазин, защото трябва да направя доста покупки за инвентара. След това това беше извадено от контекста от някого, който каза нещо от рода на: „Тази богаташа харчи 50 000 долара за Коледа.“ И аз просто си казах: Добре, чакай, някой ще види това, а не оригиналния пост, и изведнъж това се превръща в история за това как съм някаква мултимилионерка, седяща върху купчина смарагди и викаща по бедните страдащи художници, което е пълната противоположност на цялото ми излъчване.
Как се чувствахте вие, когато всичко това се случваше?
Първия ден, когато отговарях на хората, изобщо не бях разстроена, защото си казвах: „О, тези хора просто не разбират, че съм собственик на малък бизнес, че искам да плащам на служителите си. Това ми помага да осигуря здравен план на един от моите служители. Това е добро нещо!“ И освен това тази компания не ме наема да използвам изкуствен интелект, аз изобщо не съм използвала изкуствен интелект в процеса. Нима това не е в крайна сметка бъдещето, което искаме? Големи компании да наемат независими автори, които да вършат нещата?
Но след това, когато започна да ескалира, то просто избухна много повече, отколкото някога съм могла да предвидя. Не бяха само шепа хора, които говореха за това онлайн. Чувстваше се така, сякаш е целият Threads, разбирате ли? Едно от нещата, с които ми е най-трудно да се справя, е да се чувствам наистина погрешно разбрана. Обичам да преподавам, но не съм гуру, който прави хищнически курс за 1500 долара или нещо подобно. Склонна съм да искам 35 долара за петчасов уъркшоп.
Много съм внимателна за нещата и не казвам просто така лекомислено „да“ на неща, за които очевидно се чувствам противоречиво, но също така си казвам: това не изглеждаше като един от онези конфликти, просто защото ми плащаха като автор и изобщо не използвах изкуствен интелект, нали разбирате?
Така че се чувствах дълбоко натъжена. Чувствах се сякаш бях блъсната от камион. През следващите два дни седях в леглото си и плачех. Това просто ме накара да се чувствам толкова ужасно, сякаш всичко, което съм направила до този момент, всички добри решения, които се опитах да взема, безплатните ресурси, които съм предоставила, са били за нищо.
Накара ли ви това да съжалявате, че сте приели работата?
Не точно. Имаше един лагер от хора, които казваха: „Разбира се, свърши работата, ако имаш нужда, но просто не говори за това.“ Но аз имах чувството, че правя добро нещо за художниците и дизайнерите, като похвалявам компания, която наема автори, вместо да прави генеративни произведения.
Според вас откъде идва тази реакция, конкретно при дизайнерите? Страх ли е?
Имам предвид, че страхът е реален. Има реални страхове относно въздействието на изкуствения интелект върху комерсиалното изкуство. Съпругът ми и аз наистина се скарахме за това в един момент, защото той работеше върху изкуствен интелект и беше наистина развълнуван от него, а аз бях категорично против изкуствения интелект. В крайна сметка започнах да виждам инфраструктурата, нискостепенната страна на обработката на данни и колко е полезна за неща извън креативността. Тогава си казах: Добре, има и положителни страни на използването на това нещо. Мисля, че това омекоти позицията ми. Съпругът ми също промени мнението си относно въздействието на изкуствения интелект върху комерсиалното изкуство, което помогна.
Повечето хора в сферата на изкуствения интелект казват: „Изкуственият интелект помага на креативността, защото прави създадените от хора неща по-ценни!“ Може би в изящното изкуство, но комерсиалното изкуство не работи така. Разбира се, има пуристи срещу изкуствения интелект и тяхното виждане е, че изкуственият интелект е изграден върху кражба, което е вярно. Мисля, че ще се възползвам от извънсъдебното споразумение с Anthropic, защото те определено са събирали данни от книгите ми.
Не използвам изкуствен интелект за генеративно изкуство или нещо подобно. Използвам го само за административни дейности и за помощ при програмиране и изграждане на уебсайтове. Но всеки път, когато изкуственият интелект заеме мястото на човек или върши тежката работа по неща, които изискват човешка креативност, тогава той става проблематичен.
Това е издание на бюлетина Model Behavior. Прочетете предишни бюлетини тук.