Неон Дон е наистина вбесен на адвоката на бившата си съпруга. Той ще ви го сподели при всеки удобен случай, докато стреля с пушка по редици от пикселизирани лоши момчета. Той също така не е истински — образът му съществува само от няколко минути в шутър от птичи поглед в киберпънк стил, генериран в услугата на Google Labs — Playground.

„Продължавай да стреляш!“, казва Неон Дон, докато покосява врагове. „Бренда ми отне всичко останало!“

Playground, която Google стартира тази седмица, е част от Google Labs — началната страница на компанията за нейните разнообразни експерименти с изкуствен интелект, които все още не са се превърнали в официално приложение или услуга. (Google е правил това и преди с неща като музикално продуциране). Работи подобно на Horizon Create — услугата за генериране на игри, която Meta обяви през септември.

Playground по същество представлява „vibe coding“ за видеоигри, позволявайки на хората да опишат на достъпен език какъв тип игра искат да създадат чрез интерфейс, подобен на чатбот. След това Playground изгражда работеща браузърна версия на играта. Оттам нататък можете да добавяте допълнителни инструкции за прецизиране на дизайна. Ако разполагате с ресурси, които искате да използвате като референция, можете да качите снимки, видеоклипове или модели. В противен случай визуализациите и дизайните са изцяло генерирани от изкуствен интелект.

Процесът по създаване на игра е много лесен, диалогичен и адаптивен. Това означава, че е идеален за лаици като мен с малко или почти никакви умения за разработка на видеоигри или дори прилични познания по програмиране. Просто чрез подхвърляне на няколко идеи изградих три работещи, стабилни и ни най-малко добри игри в рамките на един ден.

Pork Drop

Първата ми творба беше Pork Drop — резултат, генериран от подканата: „Тетрис, но със сладки прасенца вместо блокчета“. Въведох това и натиснах бутона за изграждане. Изкуственият интелект се потруди и изплю версия на Тетрис на фермерска тематика с малки свински личица, нарисувани на всяко блокче.

Трябваше да направя няколко итерации, за да реализирам визията си, казвайки на модела не просто да лепи свински муцунки върху блокчетата, а самите блокчета да са оформени като деформирани прасета. „Всяко блокче е прасе“, написах аз, „извито във формата на блокчетата за Тетрис. Направи ги да изглеждат леко сплескани, но все пак сладки!“. Това доведе до изчистена, годна за игра версия на Тетрис, въпреки че някое блокче от време на време приличаше на прасе в T-поза с разтворени крака. Изкуственият интелект предложи заглавието Piggy Stacker, но реших, че моето е по-добро. (И съм прав.)

Dinner Darling

Идеята за следващата игра дойде с любезното съдействие на моя колега Джей Дейрит, който, попитан каква игра да направя, веднага поиска: „Гей вечеря“. Въведох това.

Без допълнителни заявки резултатът беше 2D игра във флаш стил, наречена Dinner Darling. Графиката изглежда така, сякаш всички са Bitmoji. Поставен си в обувките на видимо много стресиран домакин на име Джулиън, натоварен със задачата да организира изискана вечеря с капризни гости, които сякаш не могат да стоят мирно на столовете си около масата. Докато таймерите отброяват, трябва да приготвяте различни занаятчийски брускети и еспресо мартини за все по-ядосаните си гости.

След като се генерира, пробвах играта и се провалих напълно, неспособен да схвана контролите навреме, за да поднеса на гостите си сладкиш или коктейл в срок. (Саша, един от гостите, изиска множество еспресо коктейли подред.) „ПАРТИ КАТАСТРОФА“, изписа екранът за край на играта.

В играта изобщо не се споменава сексуалността на когото и да било, но когато загубих, Дейрит извика от другия край на офиса: „Виждаш ли? Не те бива в играта, защото си хетеросексуален!“. Добре изиграно, Playground.

Колегата ми Рийс Роджърс беше по-малко впечатлен, когато погледна играта. „Това е много нереалистично, защото няма веганска опция или такава без млечни продукти“, каза той.

Neon Don

Играта, която изискваше най-много работа, е тази, която оттогава се играе най-много от случайни хора в Playground (всеки може да влезе с профила си в Google и да играе тези създадени от потребители игри). Към момента на публикуване имам седем уникални играчи, което очевидно означава, че тази игра е моят шедьовър.

Поисках от изкуствения интелект да направи „ритъм игра в киберпънк стил“, в която играете като „силно разведен“ побелял бивш полицай, който се бие срещу вълни от агенти ренегати и корумпирани политици. Започна като заглавие от типа на Beat Saber, но помолих системата да я направи по-близка до шутъра от птичи поглед Hotline Miami. Резултатът беше Neon Don (заглавието е мое) — аркаден шутър отгоре надолу с пулсираща синтвейв фонова музика.

Neon Don е и играта, с която се опитах да разширя границите на съдържанието, за да видя какво ще ми позволи Playground.

Описах враговете, а изкуственият интелект на Playground добави свои собствени детайли отгоре, включително „едри, широки фигури с изразени бирени коремчета, опъващи тесните им тактически ризи и карго панталони“ и „персонализирани анимации на походка на здравеняк“. Добре, Playground, развихри се.

В началото играта имаше няколко малки проблема. Справих се с тях и добавях функционалности малко по малко. Зададох системи за мащабиране на нивата, генериране на босове и по-голямо разнообразие от врагове. Сигнализирах за проблеми с мобилността, като например засядане на играча, и моделът ги коригира. (А понякога въвеждаше и други проблеми.) Помолих го да разработи текстова система за сарказъм, която караше главния герой да реагира в битка с остроумни реплики в образ, като: „Продължавай да стреляш! Бренда ми отне всичко останало!“ или „Поемал съм по-тежки удари от адвоката на бившата ми съпруга!“.

Предполагам, че истински разработчик на игри би знаел какво точно да каже, за да подобри функциите и да направи играта по-забавна или играема. Някои от водещите игри, които хората са създали на платформата, са много по-добри от моите, тъй като аз бях склонен да разчитам на по-интуитивни итеративни промени като „Направи Дон по-висок“ или „по-разведен“.

План на играта

След определен момент Google ограничава използването на услугата Playground. Всяка нова игра и итерация в нея изразходва част от вашия лимит. (Бележка за всички мои нови лоялни фенове: Обновления на заглавията ми ще има на 14 октомври, когато лимитът ми за използване се поднови.)

Това означава, че игрите ми все още имат много проблеми. Исках да добавя бутон за „Задно салто“ в Neon Don, но изкуственият интелект го нарече „Doge flip“, което според мен е ужасно, но не мога да го променя, докато кредитите ми за ползване не се презаредят. Искам да променя трудността и да добавя още опции за оръжия. Искам да направя много неща, но няма да плащам за допълнителни кредити за използване.

Playground наистина събужда интереса ми към самото изкуство на създаването на видеоигри. Забавно е, донякъде интуитивно и има осезаеми резултати, с които можете да си играете в реално време. Хората вероятно ще направят доста интересни неща с него. Но ограниченията му пречат да бъде наистина полезен.

Освен това, когато превъртате игрите в Playground, се усеща безпогрешна еднаквост, която пропива всичко. Различни игрови жанрове се оказват с почти идентични менюта и музика. Започвате да виждате едни и същи типове бойни опции и стилови избори.

Playground е забавен за кратко. Но скоро става съвсем ясно, че това е безсмислен AI бъркоч от край до край. Кажете това на адвоката на бившата си съпруга.