Да приемем, че сте мъж, който чете WIRED – разбирате по нещо от изкуствен интелект. Разпознавате имената на известни личности, развиващи AI, като главния изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман. Но знаете ли коя е Мира Мурати? А какво ще кажете за Сюзън Милнър? Крейг Долтън?

В ново проучване сред над 5400 американци 73 процента от анкетираните мъже са заявили пред изследователи от Харвард, че знаят кой е Алтман. Малко над половината – 53 процента – са посочили, че знаят за Мурати, Милнър и Долтън.

Има обаче един проблем. Мурати е реална личност: тя е бивш главен технологичен директор на OpenAI и настоящ главен изпълнителен директор на Thinking Machine Labs. Милнър и Долтън, от друга страна, изобщо не съществуват.

В сравнение с жените, „виждаме, че мъжете са по-оптимистични и по-уверени“ във всяко отношение, когато става въпрос за AI, споделя пред WIRED Лора Манли, изпълнителен директор на центъра Shorenstein към Harvard Kennedy School. Понякога това прераства в прекомерна самоувереност – като например твърдения, че разпознават измислени ръководители в сферата на AI. (За сравнение, 40 процента от жените са заявили, че знаят кои са Милнър и Долтън, а 38 процента са посочили, че разпознават Мурати.)

Въпреки че Манли отбелязва, че мъжете по принцип са по-самоуверени при социологически проучвания, докладът, публикуван в сряда, разглежда в дълбочина как изглежда тази разлика в увереността по отношение на AI, както и последиците от различията между половете.

Изследователите са установили, че мъжете използват AI по-често и средно се справят по-добре с верните отговори на фактологични въпроси за изкуствения интелект. Но мъжете и жените дават грешни отговори с приблизително еднаква честота. Разминаването идва от това колко често жените са заявявали, че не са сигурни в отговора – средно 3,3 въпроса от 12 в сравнение с 2,3 въпроса при мъжете.

Изследователите са си задали въпроса дали тази склонност към категоричност влияе и на медийното отразяване на AI. В рамките на една година медийно отразяване мъжете са споменавани в заглавия, свързани с AI, над 14 пъти по-често от жените. Тъй като висшите ръководители в сектора на AI са предимно мъже, изследователите са решили да преразгледат отразяването, като се фокусират единствено върху цитираните като профилни експерти. Три четвърти от тези експерти са били мъже – пропорция, по-висока от реалния дял на жените сред специалистите по AI, който е приблизително 29 процента.

„Може би трябва повече жени да бъдат представяни като водещи експерти или да им се предостави трибуна, за да изразят позицията: не съм сигурна“, посочва Манли.

Освен интелектуалното самоизтъкване, американците като цяло са били единодушни, че AI ги плаши – както мъжете, така и жените определят „безпокойството“ като водеща своя емоционална реакция. Жените респонденти обаче са били по-загрижени, уплашени и притеснени от мъжете. Мъжете от своя страна са оценили всяко положително чувство – включително любопитство, ентусиазъм и вълнение – по-високо, отколкото жените.

В настоящия обществен дебат „има толкова голяма увереност или в катастрофален сценарий, или в изобилие“, казва Манли. „Това просто заглушава всички гласове, които би трябвало да казват „не съм сигурен“.“ Съществуват множество неотговорени въпроси относно правилното използване и бъдещето на AI. Единият пол просто е по-малко склонен да признае подобна несигурност.

„Трябва да можем по-често да казваме „не съм сигурен““, заключва Манли.