Изкуственият интелект вече е част от дейностите по дигитална криминалистика и реагиране на инциденти, независимо дали има въведена политика за неговото управление или не. Проблемът е, че тези инструменти придобиват все по-голяма увереност в собствените си резултати по-бързо, отколкото експертите разработват надеждни начини за тяхната проверка. При липса на модели за управление и стандарти за валидиране тази пропаст се задълбочава и рядко остава ограничена само до отделната работна станция.