Хибридизацията на корпоративните ИТ системи вече е факт, така че главните директори по сигурността (CISO) и лидерите по киберсигурност трябва да създадат рамка за сигурност, съобразена с тези все по-разпределени, динамични и сложни среди. Тъй като работните натоварвания са разпределени в целия архитектурен спектър, обхващащ кампуси, филиали, центрове за данни, колокации и облачни локации, екипите по сигурност трябва да ги защитават навсякъде. Те също така трябва да се справят с предизвикателствата, свързани с производителността, тъй като по-дълбоката инспекция увеличава закъснението, което се отразява на потребителското изживяване. В допълнение, те трябва да се приспособят и към наследените модели за сигурност, при които решенията от типа „best-of-breed“ често създават разминаване в политиките и оставят пропуски в инспекцията и контрола на трафика.
Добавянето на изкуствен интелект (AI) към тази комбинация повишава сложността и спешността. Приложения като големите езикови модели (LLM), макар и да предлагат вълнуващ потенциал, представляват и нови заплахи под формата на Frontier AI модели. Резултатът: В ерата на AI ефективността на сигурността и мрежовата производителност трябва да се развиват заедно, а не да бъдат за сметка една на друга.
Тази промяна трансформира начина, по който екипите по сигурност възприемат защитната стена, която дълго време беше основа на корпоративната инфраструктура за киберсигурност. Проучванията показват, че 79% от предприятията се опасяват, че техните архитектури на защитни стени трябва да бъдат модернизирани, за да са в крак с развиващите се бизнес нужди.
Хибридните мрежести защитни стени централизират контрола за разпределени рамки за сигурност
Традиционните киберзащити с фиксиран периметър са заменени от периферна инфраструктура (edge), облачни портали, AI модели, SaaS приложения и безброй интелигентни устройства. Вместо да създават политики за сигурност за множество отделни контроли в мрежата чрез множество инструменти, организациите търсят решения, които подхождат към контрола на достъпа, засичането и прилагането на политики по холистичен, единен начин. Именно тук намират приложение хибридните мрежести защитни стени (Hybrid Mesh Firewalls – HMF).
„С мащабирането на AI от страна на организациите сигурността вече не може да функционира като сбор от изолирани контроли“, заявява Кедар Дуру, вицепрезидент по сигурността в HPE Networking. „HMF се превръща в изпълнителния слой на автономната мрежа, съчетавайки централизирано разузнаване и унифицирана политика с автономна защита, за да защити всеки потребител, всяко работно натоварване и всяка връзка в предприятието.“
Ключово предимство на HMF е способността да опростява архитектурата на мрежовата сигурност, като ограничава хаотичното преминаване към множество различни доставчици на защитни стени и разпокъсани инструменти за управление. Проучване на Omdia отбелязва, че 89% от предприятията използват множество доставчици на защитни стени и множество продукти за сигурност, създавайки плетеница от сложност и потенциални уязвимости, които трябва да бъдат преодолени, за да се подобри цялостното състояние на сигурността.
„Защитната стена вече не пази просто входа на мрежата“, отбелязва Дуру. „Тя се превръща в разпределена контрола за сигурност вътре в самата мрежа.“
HMF предоставят широк спектър от ползи преди, по време на и след възникване на пробиви. Например, ползите преди инцидент включват централизирано унифициране на политиките и идентифициране на слепи петна за странично придвижване (lateral movement); това е от съществено значение, тъй като атакуващите вече предпочитат атаки по оста изток-запад (east-west) през мрежата. Организациите могат също да използват HMF за консолидиране на умножаващите се и често противоречиви политики и правила, като същевременно намаляват възможността за въздействие върху циклите на разработка на приложения.
Освен това HMF защитават бързо разрастващата се периферия на центровете за данни, използвайки един и същ стек за сигурност за защита на работните натоварвания на приложенията с виртуални защитни стени и контейнерно базирани защитни стени – всички управлявани от една конзола и споделящи едни и същи политики.
По време на опити за пробив сегментацията в пълния набор от устройства, приложения и източници на данни позволява на HMF ефективно да ограничи периметъра на поражение („blast radius“). Това също така помага за намаляване на необходимостта от съгласуване на прилагането на политиките между различни екипи чрез ефективна координация, за да се намали значително времето за реакция.
След възникване на пробив HMF спомагат за намаляване на риска от нарушения на регулаторното съответствие, като прилагат политиките последователно в цялото предприятие, независимо от източника на данни или модела на инфраструктурата. Последващият криминалистичен анализ след инцидент също е опростен и се извършва по-бързо, като елиминира необходимостта от съгласуване на данни между инфраструктура, приложения и физически локации.
Какво да търсите в едно решение
Докато организациите засилват усилията си да въведат план за намаляване на пропуските в сигурността и за подобряване на възможностите си за автономна защита, има някои ключови характеристики, които трябва да търсят в едно решение.
- Самата защитна стена трябва да се разглежда в по-широк контекст. Важно е да се има предвид, че мрежите и моделите за сигурност трябва да работят съвместно. В една автономна архитектура мрежовата инфраструктура (рутери, комутатори, точки за достъп и защитни стени) допринася с телеметрия и участва в прилагането на мерките. Това позволява на организациите да налагат сигурността по-близо до потребителя, приложенията и данните.
- HMF трябва да бъдат гръбнакът на единна основа за сигурност във всички форм-фактори. Решението трябва да бъде проектирано за унифицирана архитектура, включваща общ стек за сигурност, унифициран модел на политики и централизирано управление.
- Централизирана интелигентност с разпределено прилагане. Платформата трябва да прилага последователни политики за сигурност за потребители, приложения, работни натоварвания и локации от единна рамка за управление.
- Ангажираност към AI за сигурност за постигане на подобрена защита и повишена ефективност. При правилно внедряване AI се превръща в стратегически актив за корпоративната сигурност, като намалява риска и опростява натоварването на операторите. Използването на AI за сигурност позволява на организациите да постигнат целта за автономна защита и по-ефективно, надеждно и широкообхватно откриване на заплахи.
- Безкомпромисна производителност, устойчивост и ефективност, доказани независимо. Защитната стена трябва да поддържа критични услуги за сигурност в мащаб при реални условия на трафик, без да влошава пропускателната способност, наличността, потребителското изживяване или ефективността на защитата.
- Ангажираност към отворена архитектура, автоматизация и облачно-ориентирани (cloud-native) операции. Една HMF трябва да се вписва в съществуващите оперативни модели в цялата ИТ екосистема на организацията. Автономните операции са ключова и незаменима характеристика на HMF. „Тъй като атаките се развиват със скоростта на мрежата, защитите не могат да разчитат изцяло на разследване и обновяване на политиките с човешка скорост“, посочва Дуру. Организациите трябва да възприемат концепцията за AI в операциите по сигурност (AI SecOps), където изкуственият интелект се използва за опростяване и ускоряване на цялостните процеси по сигурност.
- Проактивно и непрекъснато валидиране. В сложна, разпределена хибридна среда за внедряване HMF трябва да осигурява постоянна оценка и увереност в множество измерения: контроли за сигурност, устройства, мрежова свързаност и приложения.
Как HPE изпълнява обещанието за HMF
Мисията на HPE Networking е да предостави автономна мрежа във вашите филиали, кампуси, центрове за данни и облачно-ориентирани среди. Тази автономна мрежа и HMF се обединяват около споделена телеметрия и координирано прилагане на мерките за сигурност, за да създадат самозащитаваща се мрежа. Мрежата и сигурността оперират по-ефективно от общ контекст, а контролите могат да се прилагат в най-ефективната точка, вместо целият мрежов трафик да се пренасочва принудително през отдалечена или централизирана точка за инспекция.
HPE безпроблемно интегрира мрежовата свързаност и сигурността в домейните на маршрутизация, комутация и защитни стени. Водещите в индустрията защитни стени SRX, валидирани чрез независими тестове за ефективност, осигуряват предотвратяване на заплахи с висока надеждност, докато дълбоките интеграции с NETCONF, отворени API, инструменти за автоматизация и CI/CD работни процеси опростяват операциите и ускоряват внедряванията.
Бизнес и техническите консултанти на HPE редовно съветват корпоративни клиенти със сложни уязвимости в критичната киберсигурност относно проектирането и внедряването на автономни мрежи, изградени около HMF и други усъвършенствани инструменти и услуги за сигурност.