По-рано тази година германското правителство представи амбициозен план: до 2030 г. да удвои мащаба на центровете за данни в страната и да увеличи четирикратно наличния изчислителен капацитет за изпълнение на модели с изкуствен интелект. Идеята беше да се сведе до минимум зависимостта на Германия от Съединените щати по отношение на достъпа до изкуствен интелект — повод за безпокойство в цяла Европа — и да се стимулира забавящата се икономика.

Въпреки това Германия установи, че нейните амбиции в областта на изкуствения интелект се сблъскват с климатичните ѝ ангажименти. Държавите — членки на ЕС, са поели ангажимент да намалят емисиите на парникови газове с 55 процента до края на десетилетието. Но политиките, предназначени да помогнат за постигането на тази цел, пречат на опитите за разпалване на строителен бум на центрове за данни.

Като част от по-широките си ангажименти в областта на климата, предишното германско правителство прие Закона за енергийна ефективност през 2023 г. Наред с други изисквания, той задължаваше всички нови центрове за данни да оползотворяват част от остатъчната топлина, генерирана от компютърното им оборудване, в идеалния случай чрез включване в близките общински отоплителни системи. Това изглеждаше като напълно естествено решение, казва Патрик Грайхен, който по онова време е заемал висш пост в германското министерство на икономиката и енергетиката, преди да подаде оставка заради обвинения в непотизъм.

„Нуждаем се от чиста топлинна енергия, а центровете за данни са източник на чиста топлина“, споделя Грайхен пред WIRED.

През юни, месец преди правилата да влязат окончателно в сила, германското федерално правителство отстъпи от тях. Компаниите за центрове за данни изразиха недоволство, че изискванията правят строителството в страната почти невъзможно; Германската асоциация за центрове за данни определи първоначалната версия на законопроекта като „закон за предотвратяване изграждането на центрове за данни“. Съгласно ревизирания законопроект, който предстои скоро да бъде внесен за ратификация в германския парламент, операторите на центрове за данни вече няма да бъдат задължени да оползотворяват остатъчната топлина, а единствено да проучват тази възможност.

Грайхен и други анализатори обвиниха германското правителство, че жертва климатичните цели в името на възможността да се възползва от вълната на изкуствения интелект. Но държавите в цяла Европа се намират между същите два полюса, поставени под едновременен натиск да се възползват от бързия растеж в енергоемкия сектор на изкуствения интелект — и да ограничат зависимостта си от САЩ — и същевременно да опазят климата.

Германското министерство на икономиката и енергетиката не отговори на запитването за коментар.

Сред строителите на центрове за данни основното възражение срещу първоначалния Закон за енергийна ефективност беше рискът да изпаднат в безизходица — задължени да оползотворяват отпадната топлина дори когато няма наличен консуматор, независимо дали става дума за общинска топлофикационна мрежа или за промишлен сектор като оранжерийното земеделие. „Някои от изискванията, които трябваше да спазват, бяха извън техния контрол“, отбелязва Барбара Смитън, асоцииран директор по критични системи в консултантската фирма Cundall. „Създаваше се усещането, че [цялата тежест] пада върху центъра за данни.“

През последните 18 месеца множество предложения за изграждане на центрове за данни в Германия пропаднаха: Stack Infrastructure се отказа от съоръжение на стойност 3 милиарда долара в Хесен, а държавната компания Komm.ONE се оттегли от проект в Баден-Вюртемберг. Макар точните причини за провала на подобни проекти рядко да са ясни, от Komm.ONE посочиха директно тежестта на изискванията по Закона за енергийна ефективност.

Грайхен твърди, че възраженията на индустрията са неоснователни. Според него наличието на потребител за остатъчната топлина трябва да се превърне в стандартен критерий за всеки предприемач при търсенето на нова локация. „Спрете да се оплаквате“, казва той.

Когато има наличен консуматор, оползотворяването на отделената от центъра за данни топлина е лесно осъществимо. „Няма техническа причина, поради която център за данни да не може да използва отпадната си топлина. Технологиите и концепциите са добре известни“, посочва Джон Буут, управляващ директор в ИТ консултантската фирма Carbon3IT, участвал в разработването на общоевропейските цели за енергийна ефективност на центровете за данни. „Няма абсолютно никаква друга пречка, освен липсата на воля от страна на организацията.“

Въпреки това, съгласно изменения Закон за енергийна ефективност, строителите на центрове за данни са длъжни единствено да оценят дали оползотворяването на топлината е икономически и технически осъществимо. Ако не е, те се освобождават от това задължение. „С практически приложими правила за центровете за данни ние създаваме условия за цифров суверенитет и икономически растеж“, написа Катарина Райхе, федерален министър на икономиката и енергетиката, при одобряването на промяната от правителството.

Поправката може да отключи натрупаното търсене сред инвеститорите за строителство в Германия, чието централно географско разположение улеснява ефективното маршрутизиране на данни към Западна и Източна Европа. „Това намалява риска инвеститорите да спрат да възприемат германския пазар като привлекателен“, посочва Смитън.

Но по парадоксален начин това би могло и да подкопае стремежа към засилено строителство, провокирайки климатичен активизъм от вида, който доведе до замразяване на разрешителни и мораториуми върху центрове за данни в САЩ. Още през февруари общинският съвет на малък германски град гласува за блокиране на проект за център за данни на стойност 2,5 милиарда долара, отчасти поради опасения, свързани с климата.

Докато политиците се борят с противоречивите амбиции да подобрят националния капацитет в областта на изкуствения интелект и да изпълнят климатичните цели, някои експерти предупреждават, че нарастващото обществено безпокойство от този компромис допълнително ще усложни обстановката в Европа. През последната година отношението към центровете за данни „се промени коренно“, заявява Грайхен. „Преди всичко в САЩ, но същото предстои да се случи и в Европа.“