Главният изпълнителен директор на Meta Марк Зъкърбърг се е съгласил да остане да живее в Силициевата долина в продължение на осем години, излагайки се потенциално на еднократни данъци в размер на милиарди долари, ако гласоподавателите в Калифорния одобрят оспорвана мярка за гласуване следващия месец, според регулаторно заявление на компанията, публикувано в сряда.

По време на вечеря с членове на борда на Meta на 9 септември Зъкърбърг ги е информирал, че обмисля да напусне Калифорния заради мярката, известна като „Предложение 40“ (Proposition 40), и че планира да обяви за продажба дома си в Пало Алто, Калифорния, четири дни по-късно, се посочва в документа от 109 страници. Законодателното предложение, което може да стане обект на съдебни дела дори и избирателите да го одобрят, изисква еднократен данък от 5 процента върху акции и други активи, притежавани от милиардери в щата към януари 2026 г.

Много заможни лица, включително Зъкърбърг, в момента избягват значителни данъчни плащания, като теглят заеми срещу своите акции и получават ниски заплати — 1 долар годишно в случая на главния изпълнителен директор на Meta. През изминалия февруари Зъкърбърг е закупил имот във Флорида, съобщи тогава Wall Street Journal.

Неговото потенциално преместване в друг щат разтревожи специален комитет на борда, чиито членове включват адвоката Робърт Кимит, рисковия инвеститор Чарли Сонгхърст и главния изпълнителен директор на DoorDash Тони Сю. „Специалният комитет взе под внимание трудностите, пред които компанията се изправи по време на пандемията от COVID-19, когато Зъкърбърг не можеше да присъства физически сред ръководния екип на компанията, и не искаше компанията да се сблъсква с подобни предизвикателства занапред“, се посочва в документацията от сряда.

В рамките на няколко дни след вечерята на борда на Meta специалният комитет и Зъкърбърг постигнаха споразумение, което обвързва възможността му да продава специални фирмени акции с продължаващото му пребиваване в Калифорния. То бе финализирано преди седмица, а в сряда Meta обяви подробностите. Тя планира да създаде нов клас акции без право на глас. Продажбата на тези акции би могла потенциално да помогне за набиране на средства за скъпоструващите инвестиции на Meta в центрове за данни за изкуствен интелект, без да се разводнява съществуващият контрол върху правото на глас на Зъкърбърг.

Всички настоящи акционери ще получат новите акции без право на глас автоматично, пропорционално на текущите си дялове. Според това, което Meta нарече „Споразумение за синхронизиране с основателя“ (Founder Alignment Agreement) със Зъкърбърг, той може да продаде 20 процента от тези нови акции, за да подпомогне плащането на данъци, които би могъл да дължи. Оставащите 80 процента ще бъдат достъпни за продажба на части през следващите осем години, стига той да остане в Калифорния. Всеки опит за ранна продажба би изисквал освобождаване от част от притежаваните от него акции с право на глас, „освен ако не възникнат съществени непредвидени обстоятелства, които биха направили разумно или препоръчително за Зъкърбърг да пребивава другаде“.

Важно е да се отбележи, че споразумението уточнява, че Зъкърбърг трябва просто да остане там, където Meta поддържа централата си, така че е възможно той и компанията да се преместят заедно в друг щат. Редица калифорнийски компании се изнесоха към Тексас, Невада и други щати през последните години. Съоснователите на Google Сергей Брин и Лари Пейдж са сред малцината милиардери, за които се смята, че са напуснали Калифорния поради потенциалния данък.

Но предвид факта, че голяма част от най-новаторските разработки в сферата на изкуствения интелект се случват в Силициевата долина, напускането на Менло Парк би било трудно приемливо предложение за борда на Meta. „Целта е Зъкърбърг да продължи да ръководи компанията от Калифорния и в непосредствена близост до Meta Superintelligence Labs“, се казва в заявлението, визирайки звеното на компанията, стоящо зад последните ѝ AI модели Muse.

В крайна сметка тези усилия може и да се окажат излишни. Скорошни социологически проучвания в Калифорния показват, че след изразходването на около 129 милиона долара за кампания срещу „Предложение 40“, то едва ли ще събере достатъчно гласове.