Новата книга на Парис Маркс не би могла да се появи в по-подходящ момент. Дългогодишният критик на Big Tech и водещ на подкаста Tech Won’t Save Us мисли за центровете за данни от години, а Hyperscale: The Ambition and Excess of Big Tech's Data Empires излиза точно когато противопоставянето достига точката на кипене.

„Със сигурност не предвидих, че всичко това ще ескалира точно когато излиза книгата ми“, казва той през смях.

Докато центровете за данни играят роля в оформянето на изборите в САЩ — те са една от темите, които биха могли да решат ключови междинни избори след по-малко от две седмици — по света съществува дълга история на борба. Книгата на Маркс отвежда читателя на обиколка из стремежа на технологичната индустрия към власт и съпротивата срещу него: от антивоенните протести, насочени срещу американски компютри по време на войната във Виетнам, до по-скорошната съпротива в Ирландия и Чили и една алтернативна визия за бъдещето на центровете за данни в Нова Зеландия.

Свързах се с него тази седмица, за да поговорим за това какво е видял и какво би могло да се случи, ако балонът на изкуствения интелект се спука.

Това интервю е редактирано и съкратено с цел яснота.

МОЛИ ТАФТ: Кога решихте да напишете книга за центровете за данни?

ПАРИС МАРКС: В Нидерландия и Сингапур имаше мораториуми още през 2019 г. Но през 2022 г. се появи нарастващо осъзнаване на изискванията на центровете за данни в Ирландия, по-специално върху енергийната мрежа. Центровете за данни там започваха да консумират огромни количества електроенергия.

Другата история, която наистина привлече вниманието ми, беше случилото се с Google в Дъ Далс, Орегон. Google наистина се опитваше да скрие данните за потреблението си на вода, до степен че накара градския съвет да се опита да запази тези цифри в тайна. Те поддържаха това през по-голямата част от годината, преди общността най-накрая да получи действителните числа и да разбере, че Google използва 29 процента от водата в населеното място.

ChatGPT излезе в края на 2022 г. Стана ясно, че ще са необходими много повече центрове за данни за генеративния изкуствен интелект. Тези места вече усещаха ефектите от мащабното изграждане на центрове за данни и се усещаше, че това много скоро ще започне да засяга много повече общности.

Имам чувството, че много американци смятат, че центровете за данни просто са се появили от нищото в САЩ през последната година-две, точно навреме, за да се превърнат в този огромен въпрос на междинните избори. Едно от нещата, които харесвам в книгата ви, е, че ни показва как други страни и общности послужиха като ранни предупредителни сигнали.

Ирландия беше реален пример за това какво може да се случи. В Дъблин беше приет мораториум още през 2021 г. Всъщност мрежовият оператор каза: „Хей, има твърде много центрове за данни. Нямаме капацитет на мрежата, за да свържем още от тях.“

В отговор на това индустрията предприе действия, за да се увери, че все още може да изгражда центрове за данни в Ирландия. Те не могат да получат връзки към мрежата в Дъблин, така че започват да разглеждат строителство в други части на Ирландия. Те също така обмислиха възможността да започнат да се включват в газовата мрежа, за да могат да използват генератори. В крайна сметка те започват да строят специализирани газови електроцентрали, за да захранват своите центрове за данни, вместо да се свързват към мрежата.

Ирландската енергийна мрежа е обществена мрежа — само общественото дружество за комунални услуги може да изгражда електропроводи. А компаниите за центрове за данни всъщност лобираха за законодателство, което по същество позволява на частни компании да изграждат електрически кабели. Това очевидно тревожи много хора и поставя въпроси относно справедливостта в системата.

Темата с газа изглежда толкова далновидна на фона на случващото се в САЩ в момента, където компаниите се надпреварват да строят тези масивни частни газови електроцентрали за центрове за данни.

[Операторите на центрове за данни] получаваха тези разрешителни за емисии от Ирландската агенция за опазване на околната среда, за да могат да изгарят всички тези изкопаеми горива. Агенцията предупреждаваше, че климатичните цели вече ще бъдат много по-трудни за постигане.

Когато започнах да виждам това да се случва в САЩ, не бях изненадан. Вече бях виждал този сценарий да се разиграва преди. Но мащабът му е поразителен, както и скоростта, с която ескалира.

Какво се случва с физическата инфраструктура — от газовите централи до самите центрове за данни, — която се изгражда, ако тази индустрия се разпадне? Има ли исторически прецедент за това?

Мисля, че сме в балон на изкуствения интелект. Но как изглежда колапсът на този балон? Те планират да добавят всички тези центрове за данни и всички тези газови електроцентрали, за да захранват центровете за данни. Но има проблеми с осигуряването на турбини, с набавянето на чипове, с осигуряването на различни парчета от пъзела за самия център за данни. Ще бъдат ли тези неща изобщо построени, преди да има преоценка на търсенето на изкуствен интелект?

Често говорим за свръхизграждането на оптичен капацитет по времето на дотком бума и последвалия крах. Но имаше и изграждане на центрове за данни — очевидно на много по-ранен етап от този, на който сме сега. Много компании за центрове за данни фалираха. Компании като Equinix, които оцеляха, изкупиха огромен брой центрове за данни, за да бъдат готови за момента, в който този капацитет се възстанови.

Но проблемът, който имаме сега, е, че ако центровете за данни се планират за използване на изкуствен интелект, действаме при предположението, че чиповете ще трябва да бъдат подменяни на всеки няколко години. Дори ако центърът за данни е налице, онова, което го прави най-ценен, потенциално няма да бъде полезно до момента, в който това търсене се върне.

Неизбежно, дори центровете за данни да не се появят, тези газови централи ще съществуват. Те ще търсят нови клиенти, за да оправдаят съществуването си. Сигурен съм, че хората не ги строят с намерението просто да ги спрат.

Завършихте книгата с конкретен пример в Нова Зеландия за инициатива, ръководена от местната общност, за създаване на по-точен модел за разпознаване на реч за маорския език, използвайки местни облачни доставчици за хостване на данните. Много ми хареса тази алтернативна визия за неизвличащ ресурси начин за впрягане на силите на изкуствения интелект. Мислили ли сте какво бихме могли да направим, за да внесем някои промени и как се развива това строителство?

Бих искал да видя правителствата да подходят наистина твърдо, като всъщност въведат по-строги регулации върху развитието на центровете за данни. Но те също така трябва да бъдат съчетани с регулации върху самите продукти с изкуствен интелект. Получихме много обещания за това какво ще предостави генеративният изкуствен интелект, които не са реализирани. Има и дълъг списък с вреди, произтекли от тези технологии, за които не ни беше казано, че ще дойдат заедно с тях. Нашите правителства не изглеждат толкова склонни действително да се заемат с това. Те приемат наратива, че генеративният изкуствен интелект все още е такъв, какъвто Сам Алтман го представяше в началото на 2023 г., а не това, в което се е превърнал днес.

Смятам, че наистина трябва да мислим как да развиваме технологиите по различен начин, особено в този момент, когато отделяме толкова много ресурси за инфраструктурата, осигуряваща генеративния изкуствен интелект. Трябва да се запитаме: от колко изчислителна мощ наистина се нуждаем? Какво количество ресурси всъщност е оправдано да се вложи в този проект? Какво реално получаваме в замяна? Дали това, което получаваме от създаваното в Силициевата долина, наистина оправдава ресурсите, които колективно жертваме, за да го реализираме? Ако наистина направим оценка, мисля, че съвсем ясно ще установим, че няма начин да се оправдае това, което правим в момента — както от финансова гледна точка, така и от социална и екологична.

Какво пишем ние

Говорейки за тези климатични цели, не само ирландското правителство мисли за тях. Моят колега Джоел Халил (Joel Khalil) отразява как жаждата на Европейския съюз за изкуствен интелект се сблъсква с климатичните цели на европейските държави. Джоел ми споделя, че не би се изненадал, ако центровете за данни се превърнат в политическа точка на напрежение в Европа, точно както в САЩ, докато държавите отиват до урните през следващата година. „Удивителното при изграждането на центрове за данни в Европа е сблъсъкът на конкуриращи се интереси: политиката на национално ниво се сблъсква с местните приоритети, амбициите за икономически растеж са в конфликт с климатичните цели, а бюрокрацията при градоустройственото планиране осуетява опитите на компаниите за изкуствен интелект бързо да разширят своите капацитети“, казва той. „Трудно е да си представим как Европа би могла да постигне всичко това едновременно.“

Какво четем

  • The New York Times отразява как бумът на изкуствения интелект и центровете за данни дава неочакван тласък на изненадваща стока: сивата боя.
  • Мащабното изграждане на центрове за данни в Тексас застрашава дългогодишния напредък на щата в намаляването на замърсяването на въздуха. The Texas Tribune съобщава подробности.
  • Google се извини за изсичането на над 800 акра гора във Финландия без необходимите екологични разрешителни за изграждането на част от проект за център за данни на стойност 13 милиона евро. The Guardian съобщава, че технологичният гигант е изправен пред остри критики в страната, което би могло да окаже влияние върху изборите през следващата пролет.