Impart Security представи Runtime Defense Harness – контролирана среда, в която агенти с изкуствен интелект (AI) пишат и тестват виртуални корекции за сигурност за нови уязвимости, без да поставят самия AI на пътя на мрежовия трафик. Решението се появява в момент, когато експлойтите все по-често изпреварват официалните обновления.

В тази среда агентите изграждат всяка виртуална корекция за сигурност спрямо собствения трафик на клиента, инженер я одобрява, а системата на Impart я прилага като детерминистичен код. Екипите по сигурност получават тествана виртуална корекция за сигурност само 60 минути след разкриването на уязвимостта, вместо да чакат дни за сигнатура от доставчика или седмици за промяна в кода.

Когато изследователите разкриха уязвимостите PHP2Shell през октомври, първият опит за експлоатация беше регистриран четири дни по-рано. Близо 80% от 4.38 милиона публично достъпни в интернет PHP услуги работят с неподдържани версии, така че за много екипи пускането на официална корекция за сигурност не осигурява реална защита.

Повечето екипи по сигурност разполагат само с няколко специалисти, които могат да напишат и внедрят персонализирано правило. Всички останали чакат тях или разчитат на обща сигнатура от доставчик на периферна защита, която често се доставя само в режим на записване на логове (log-only).

„Старият ритъм, при който екипите по сигурност реагират на уязвимост, отварят тикет и се надяват на корекция за сигурност след няколко седмици, отдавна е в миналото. Изкуственият интелект съкрати времевите рамки, така че експлойтите могат да се появят преди самото обновление. Създадохме Runtime Defense Harness с фокус върху контрола на първо място, за да могат екипите да действат бързо, без да рискуват продукционната среда“, заяви Джонатан ДиВинченцо, главен изпълнителен директор на Impart.

Моделът помага за написването и тестването на всяко правило, но никога не стои на пътя на реалните заявки в реално време. Системата на Impart на ниво Layer 7 прилага одобрените правила директно като детерминистичен WebAssembly код, така че една и съща заявка получава едно и също решение всеки път, без допълнително мрежово забавяне или AI обработка при всяка заявка.

Платформата прави защитата с изкуствен интелект безопасна за използване в продукционна среда чрез три основни механизма за контрол:

  • Ограничен достъп и степенувана автономност: Агентите получават навременен достъп само до трафика и системите, необходими за конкретната задача. Те проучват, изготвят чернови и тестват самостоятелно, но режимът на блокиране и промените в правилата в реално време изискват одобрение от инженер.
  • Програмируемо прилагане: Всяка виртуална корекция за сигурност представлява код, който екипите могат да версионират, тестват и връщат към предишно състояние за секунди.
  • Ваш модел, пълна одитна следа: Екипите могат да използват олекотения AI модел на Impart или да включат собствени модели от Anthropic, OpenAI, Azure или Google. Всяко действие на агента се записва в хронология на събитията, показваща какво е направил изкуственият интелект, защо и какво е било променено.

„Платформата координира агентите да правят това, което прави един инженер по сигурността при появата на ново CVE: да разбере атаката, да напише правилото, да го тества и да го предаде за одобрение. Вашите инженери вземат крайното решение. Системата гарантира, че всичко пред тях е тествано и проследимо“, каза Браян Джо, главен продуктов директор на Impart.

Подходът вече е доказал своята ефективност при реални случаи на разкрити уязвимости. По време на критична уязвимост с висока степен на сериозност в Node.js (CVE-2026-111497), която можеше да позволи отдалечено изпълнение на код, клиентите на Impart разполагаха с блокираща виртуална корекция за сигурност в рамките на 24 часа. Правилата на водещ CDN доставчик пристигнаха четири дни по-късно, само в режим на записване на логове, на фона на собствената му публикувана цел за реакция до пет дни.