Всяка сутрин Мишел Сео получава сутрешен брифинг от Чатиана — нейния агент с изкуствен интелект от Muse.

Брифингът на Чатиана описва графика и списъка със задачи на Сео и подбира теми за непринудени разговори от заглавията в различните ѝ бюлетини, заедно с връзки към източниците.

„Като интроверт поставям пред себе си предизвикателството да започвам повече разговори“, споделя пред WIRED Сео, която работи като консултант по връзки с обществеността в Сан Диего. Бюлетинът, казва тя, ѝ дава представа за ежедневните новини и възможности да запълни неловкото мълчание по време на разговори в Zoom.

Сео далеч не е първият човек, който консумира новини с помощта на изкуствен интелект. Всъщност тенденцията стана толкова масова, че някои медии започват да произвеждат съдържание, което третира AI агентите — а не читателите хора — като целева аудитория. Това може да варира от новинарски емисии, оптимизирани за изкуствен интелект, до материали, структурирани така, че да позволяват на агентите да създават персонализирани статии.

„Вярваме, че медийната екосистема се променя“, казва Джаклин Камерън, главен директор по приходите в Axios. „Виждаме това с отслабването на отворената мрежа. Виждаме, че традиционното търсене се свива. Виждаме, че хиперперсонализацията нараства и че големите езикови модели (LLM) стават все по-важни за начина, по който хората консумират новини.“

Големите издатели реагират на тази промяна по различни начини. Мнозина, включително компанията майка на WIRED — Condé Nast, сключиха споразумения, позволяващи на AI платформите да показват тяхното съдържание. Медиите експериментират със стратегии за оптимизация за генеративни системи (GEO), за да гарантират, че статиите им се появяват в отговорите на запитвания към изкуствен интелект. Миналата година AIOSEO, плъгин за SEO за сайтове под WordPress, пусна функция, която предоставя на уебсайтовете LLM.txt файлове, помагащи на AI да открива и интерпретира тяхното съдържание.

Други заеха по-дефанзивна позиция: The New York Times заведе дело срещу OpenAI и Microsoft през 2023 г. за нарушение на авторски права, твърдейки, че компаниите незаконно са обучавали модели върху журналистически материали. Това дело все още продължава.

Това, което Axios и шепа други правят обаче, представлява по-фундаментална промяна в начина, по който функционират медиите — и за кого са предназначени техните материали.

„Винаги сме казвали“, заявява Камерън, „че искаме да бъдем там, където е аудиторията.“

На срещата на върха за издателска дейност Digiday през септември Axios обяви предстоящото стартиране на Axios Direct: информационни канали, създадени специално за AI агенти.

„Вярваме, че значителна част от потреблението на новини ще се премести към системи с изкуствен интелект, езикови модели и умни устройства“, казва Камерън. Тя описва емисиите като по-ефективен начин агентите да получават достъп до съдържанието на Axios, намалявайки повествователния текст в полза на структурирани данни — по начин, по-близък до терминал на Bloomberg, отколкото до поредица от статии.

Основателят на Every Дан Шипър казва, че основната разлика на тяхното съдържание от типичната статия е, че авторите включват примерни потребителски задания (prompts) в материалите, когато е възможно, позволявайки на читателите сами да тестват концепциите. Статия за нов модел например включва поредица от задания, които читателят може да копира и постави в AI, показвайки как моделът отговаря на въпроси и оценява въведената информация.

Определени типове статии — като ръководства — включват и бутони, които читателите могат да натиснат, за да „Прочетат с Claude“ или „Прочетат с ChatGPT“. Щракването зарежда задание, което инструктира изкуствения интелект: „Започни с кратко резюме: един параграф, във вид на списък. След това предложи по-задълбочен анализ.“ Авторите насищат публикациите с детайли, без да се притесняват, че ще загубят вниманието на аудиторията, знаейки, че агентите ще извлекат най-съществените части.

Преди две години изданието представи първата си „надграждаема“ статия: дълъг аналитичен материал, придружен от база данни с източници — от записи на интервюта до новинарски статии и видеоклипове в YouTube. Читателите можеха да отправят запитвания към чатбот, който извличаше допълнителни подробности от базата данни.

„Като автор трябва да правиш избор какво да влезе в историята, която разказваш“, казва Шипър. „И винаги стои въпросът дали това са правилните решения? Или дали са правилните решения за конкретния читател?“ С изкуствения интелект журналистите вече не избират вместо него.

„Хората ще правят невероятни неща с това“, добавя Шипър.

Докато медиите гледат на AI агентите като на нова аудитория, изниква друг въпрос: могат ли издателите наистина да печелят от това?

Расмус Клейс Нилсен, професор по комуникации в Университета в Копенхаген, казва, че макар пазарът за публикуване за агенти да се „развива“, той остава незрял и „изключително неравномерен“. По думите му остават сериозни въпроси относно ценовите модели и как AI агентите ще взаимодействат със съдържанието в бъдеще.

Камерън и Алисън Мърфи, главен оперативен директор на Axios, са оптимисти за ролята на AI като посредник пред аудиторията. Според ръководителите краткият, силно структуриран стил на Axios вече е направил издателя предпочитан източник за AI моделите при генериране на отговори. „Времето е пари за уеб ботовете (crawlers)“, отбелязва Мърфи. „Те не искат да скролват три четвърти надолу по страницата, за да намерят същината. Така че това вече ни носи предимство.“

Но дали обхождането на съдържанието от AI реално подпомага финансовите резултати на Axios? Дори читателите да не посещават директно началната страница на Axios, разпознаваемостта на бранда сама по себе си може да бъде полезна, казва Нилсен. Това наподобява създаването на съдържание за социални мрежи като TikTok и Instagram, които рядко връщат потребителите обратно на уебсайтовете на медиите.

Изданията като цяло срещат сериозни затруднения при монетизирането на определени видове материали, когато чатбот може да поднесе отговорите наготово. Хората са склонни да плащат само за информация, с която други издания — и езиковите модели — не разполагат. За Every това означава високоспециализирани практически насоки за AI и неговото използване; за Axios Pro Deals — бърз достъп до информация, която може да повлияе на пазара. Годишният пълен абонамент за Axios Pro Deals струва 2499 долара, докато абонаментът за Every е 288 долара годишно.

Шипър разглежда сумата от 288 долара като абонамент едновременно за човека читател и за неговите агенти. „Може да не искам да чета всичките ви материали всеки месец“, обяснява Шипър. Но ако абонаментът обхваща и личния му агент: „Бих искал моят агент да е запознат с информацията, за да може да ме предупреди: „Хей, това е важно.“

Мърфи посочва, че отправната точка за Axios е приемането на реалността: хората вече използват изкуствен интелект за усвояване на информация и все повече потребители ще правят това в близко бъдеще.

„Опитвам се да направя ситуацията по-малко плашеща, като си напомням, че това не се случва за първи път в медиите“, заключава Мърфи. Хората започнаха да научават новините от социалните мрежи, през кратки видеоклипове и подкасти. „Всъщност изкуственият интелект не е самата аудитория. Той е инструмент, който ни помага да достигнем до нашата аудитория.“