Когато служителите в централата на Macmillan Publishers в Долен Манхатън се отправят към работните си места една сутрин през януари 2024 г., те минават покрай нещо странно по стените — флаери, приветстващи нов член на екипа на име „NOA“. Кафенето е украсено с лилави балони и транспаранти, според разкази на няколко присъстващи работници, както и с името на NOA, изписано със светещи букви. Плато, пълно с понички, изписва „NOA IS HERE“ („NOA е тук“).

NOA е акроним за No Ordinary Assistant („Необикновен асистент“), което много от човешките асистенти в Macmillan намират за „обидно“, споделят множество служители пред WIRED. В имейл до персонала NOA е представен като AI чатбот, разработен от германската софтуерна компания Chaptr, която е „подкрепяна“ от Holtzbrinck, компанията майка на Macmillan.

Имейлът също така уверява служителите, че NOA е „безопасна среда, в която можете да въвеждате защитена фирмена информация без риск от споделяне на тези данни с трети страни“. Привидно това означава, че NOA е корпоративен инструмент от затворен тип, който не съхранява и не споделя данни за обучение на модели.

Служители на Macmillan казват, че по време на обученията са били предупредени, че NOA може да халюцинира и винаги ще изисква проверка на фактите от хора. Въпреки това служителите споделят, че са били насърчавани да използват NOA за съставяне на имейли, изготвяне на чернови на текстове, провеждане на маркетингови проучвания и генериране на идеи. Множество служители казват, че им е било казано да поставят „само процент“ от ръкописите на авторите в NOA. Служителите също така са можели да коригират тона на изказване на NOA, като опциите са включвали „безгрижен“, „спартански“, „песимистичен“, „саркастичен“ и „разкайващ се“.

Един служител на Macmillan си спомня как представител на Chaptr е успокоявал работниците по време на ранна присъствена обучителна сесия, че Chaptr разбира, че издателите се занимават с нещо много важно — съдържание. „А аз си мислех, че публикуваме литература“, казва служителят.

По-късно през 2024 г. служителите на Macmillan са насърчавани да използват NOA за генериране на своите цели при атестациите на работната дейност. „Създадохме специализиран промпт, за да може NOA да пише цели вместо вас!“, гласи един имейл.

Няколко служители на Macmillan казват, че NOA е бил безполезен и ненадежден. „Беше ужасен и никой не го използваше“, казва един от тях. WIRED разговаря с множество служители в издателския сектор за тази статия, включително някои, които оттогава са напуснали работодателите си. WIRED не назовава тези служители, нито интервюираните автори, тъй като те се притесняват от професионални последствия.

През октомври 2025 г. служителите на Macmillan научават чрез имейл до цялата компания, че Chaptr спира поддръжката и извежда от експлоатация NOA. Оттогава, казват работниците, ръководството се опитва да интегрира Google Gemini в издателския процес. Впоследствие някои служители експериментират с използването на Gemini за оценка на предложения от литературни агенти, но оценките, генерирани от Gemini, са били „безполезни“, според един редактор.

В отговор на искането на WIRED за коментар Кели Колинс, вицепрезидент по комуникациите и общността в Macmillan, заявява, че издателството използва Gemini за своя „бизнес“, но „не е имало директива от ръководството на Macmillan за използване на Gemini за която и да е част от издателския процес, включително за оценка на писма с предложения от агенти“. Тя също така заявява, че „споделените точки не отразяват точно начина, по който NOA беше внедрен и представен“, но не предоставя допълнителни пояснения, когато WIRED пита кои аспекти са били неточни.

Колинс отбелязва, че компанията „прилага обмислен подход към AI, фокусиран върху осведомеността и обучението на служителите, като същевременно винаги поставя хората на преден план и в центъра на вниманието“.

Macmillan обикновено се определя като най-малкият от „Големите пет“ американски книгоиздатели на базата на броя продадени книги всяка година. Неговият филиал Farrar, Straus and Giroux издава водещи автори на художествена литература като Сали Руни, Июн Ли и Бен Лърнър, докато Tor Books е дом за научнофантастични и фентъзи автори като Джон Скалци, Марта Уелс и Ннеди Окорафор.

Откакто за първи път съобщих за бавното навлизане на AI в издателския свят, чух от служители във всички от „Големите пет“, които твърдят, че висшето ръководство ги притиска да използват инструменти с изкуствен интелект, дори докато Hachette, Macmillan и Penguin Random House Verlagsgruppe (неговото немскоезично подразделение) съдят някои от водещите AI компании за нарушаване на авторски права.

В същото време множество бестселърови автори на „Големите пет“ заявяват, че са във „война“ със своите издатели заради изкуствения интелект и обмислят да се откажат напълно от традиционното публикуване.

В Penguin Random House (PRH), най-големият сред „Големите пет“ след сливането през 2013 г. между Penguin Books и Random House, няколко работници казват, че са били насърчавани да използват ChatGPT Enterprise в обучителни сесии за AI, въпреки че германското подразделение на PRH съди OpenAI за нарушаване на авторски права.

През февруари представители на Hay House — ню ейдж издателство за книги за самопомощ, придобито от Penguin Random House през 2023 г. — представят презентация пред някои служители на PRH за това как ChatGPT Enterprise се е превърнал в „основен инструмент за производителност, креативност и сътрудничество“, откакто са го внедрили година по-рано. Един от четирите стълба за възвръщаемост на инвестициите в презентацията е бил „Креативност“, включително „генериране на идеи, разработване на съдържание и иновации в разказването на истории“.

Въпреки насърчаването от страна на висшето ръководство, всички служители на PRH, с които WIRED разговаря, казват, че избягват ChatGPT винаги когато е възможно. „Това ни затруднява да вършим работата си“, казва един служител. Други членове на персонала казват, че техните мениджъри изрично са ги помолили да не използват изкуствен интелект за творчески задачи като рекламни текстове и дизайн на корици, което е предизвикало известно объркване.

„Penguin Random House подхожда към изкуствения интелект така, както бихме подходили към всяка значима нова технология“, казва Клеър фон Шилинг, изпълнителен вицепрезидент и директор по корпоративни комуникации и социална отговорност на издателството, по имейл. „Проучваме начините, по които той може подходящо да подпомага нашата работа, водени от ясни принципи и предпазни мерки, включително защита на интелектуалната собственост на нашите автори и компанията и запазване на съществената роля на човешкото творчество и преценка в издателската дейност.“

Фон Шилинг също така казва, че „издателските групи и филиали на PRH имат право по своя преценка да определят дали и как инструментите за изкуствен интелект могат да бъдат подходящи за конкретни работни процеси, включително области като маркетинг, реклама и дизайн“.

Междувременно няколко бестселърови автори на „Големите пет“ твърдят, че взаимоотношенията им с издателите са пострадали през изминалата година поради използването на AI. Взети заедно, авторите на „Големите пет“, с които WIRED разговаря, са продали над 30 милиона копия. Един бестселъров автор разказва, че е получил маркетингов текст, който е съдържал халюцинирани от AI цитати от неговата книга, но издателят е настоявал, че те не са генерирани от изкуствен интелект. „Манипулираха ме за всичко това“, казва авторът. По време на скорошен кръг от преговори за договори друг бестселъров автор споделя, че не е успял да накара нито един издател от „Големите пет“ да обещае, че по никакъв начин няма да бъде използван изкуствен интелект за неговите книги.

„Това подкопава необходимото чувство за доверие, което трябва да съществува между писателите и издателите“, казва един автор.

„Също така е разочароващо да гледаме как издателите получават тези огромни споразумения [от] компании за изкуствен интелект, а след това внедряват изкуствен интелект, за да върши работата им“, казва друг автор. „Усещането е, че ядат от две корита едновременно.“

Авторите споделят, че съкращенията с цел намаляване на разходите в Голямата петорка са допринесли за влошаване на условията за техните редактори и са принудили някои от тях да прибягнат до изкуствен интелект, за да оцелеят. „Виждаме редактори, които изобщо не четат материала и използват Claude, за да създават маркетингов език, който едва има някаква връзка с книгата“, разказва един автор. Други автори и литературни агенти споделят, че редактори са ги карали сами да пишат плановете си за редакции, „защото редакторите нямат време да го направят сами“.

Всички автори, с които разговарях, казват, че искат издателите да съобщават кога и как използват изкуствен интелект. „Самият минимум, който искаме, е оповестяване“, казва един автор. Друг изразява желание Голямата петорка „да се събере и да излезе с набор от принципи относно изкуствения интелект, към които възнамерява да се придържа“. Но някои автори на бестселъри заявяват, че използването на изкуствен интелект от техните издатели ги принуждава да обмислят самостоятелно издаване на бъдещите си книги.

„Какво въобще правят още авторите с традиционните издатели, ако те ще аутсорсват всичко на машина?“, казва автор на бестселъри. „Защо един автор да не може да го направи сам?“

След предишния репортаж на WIRED няколко високопрофилни автори осъдиха внедряването на инструменти с изкуствен интелект в книгоиздаването. „Никога не съм гледала с пренебрежение на другите модели на издаване (отдавна съм фенка на зиновете) и с всеки изминал ден самостоятелното публикуване изглежда все по-възможно за бъдещите ми творби“, написа Мо Райън в Bluesky. Последната ѝ книга, Burn It Down: Power, Complicity, and a Call for Change in Hollywood, беше публикувана от HarperCollins.

Джон Скалзи, авторът на научна фантастика, който подписа договор за 10 книги с Tor Publishing Group на Macmillan през 2024 г., написа: „Бих бил ИЗКЛЮЧИТЕЛНО раздразнен да открия, че моят PR е генериран от „изкуствен интелект“, и като човек, бомбардиран ежедневно с десетки имейли, генерирани от „изкуствен интелект“, ви уверявам, че вонята на „изкуствения интелект“ се усеща веднага [sic] и моментално може да бъде пренебрегната. Издателите изобщо не правят услуга на новите си книги, използвайки го.“

Автори на бестселъри, които вече са натрупали огромна читателска аудитория, твърдят, че не се нуждаят от институционалната подкрепа на издател от Голямата петорка, за да продават тиражи. Брандън Сандерсън например издава някои от своите фентъзи романи чрез Tor Books, подразделение на Macmillan, но събра повече от 15 милиона долара от своите читатели в Kickstarter, за да издаде самостоятелно четири книги през 2022 г.

„Издателите винаги са гледали на авторите като на известно неудобство, а сега има желание да ни направят излишни“, казва един от най-продаваните автори на Голямата петорка. „Това, което ме очарова, е, че в процеса на опити да направят авторите излишни чрез използването на изкуствен интелект, издателите всъщност правят излишни самите себе си.“