Накратко:

  • Компаниите не успяват да затворят критични пропуски в киберсигурността, свързани със „сенчестия“ изкуствен интелект (shadow AI), въпреки че отделят повече средства за защита, посочва доставчикът на решения за сигурност DNSFilter в доклад, публикуван във вторник.
  • Голям дял от служителите в сферата на ИТ и киберсигурността съобщават за липса на доверие в управлението на сигурността в техните организации.
  • Резултатите от проучването подчертават необходимостта от централизирано управление на платформите за сигурност на компаниите — сериозно предизвикателство в момент, когато екипите бързат да купуват и инсталират защитни инструменти.

Задълбочен поглед:

Компаниите не са слепи за заплахите за киберсигурността, пред които са изправени. Те знаят, че трябва да инвестират повече средства в защитни стени, системи за откриване на прониквания, платформи за управление на идентичността и други технологии. Три четвърти от 400-те специалисти по ИТ и киберсигурност, интервюирани за доклада на DNSFilter, споделят, че са увеличили бюджетите си през последните 12 месеца. Около една пета от анкетираните посочват, че бюджетите им са нараснали с повече от 10%.

Тъй като изкуственият интелект създава нови предизвикателства пред сигурността и задълбочава старите, специалистите по сигурността реагират. Четирима от десет участници в проучването заявяват, че следващите им инвестиции ще бъдат насочени към сигурността и управлението на изкуствения интелект, което значително изпреварва втория най-често посочван приоритет — облачната сигурност (25%).

Приоритетите при разходите обаче не защитават автоматично мрежите, предупреждават от DNSFilter. Вместо това ръководителите трябва да съчетаят увеличените разходи с по-строги политики както в технически, така и в човешки контекст. В момента много организации имат твърде хлабави политики за изкуствения интелект, което позволява слабости в сигурността да се промъкват незабелязано в корпоративните мрежи.

Почти половината (46%) от специалистите по ИТ и киберсигурност твърдят, че са сигурни, че неодобрени приложения с изкуствен интелект са свързани към системите на техните компании, а една пета от респондентите споделят, че неодобрена интеграция на изкуствен интелект вече е довела до инцидент с киберсигурността.

„Разпространението на изкуствения интелект накара организациите да се движат по-бързо, отколкото може би са готови“, се казва в доклада на DNSFilter, „и макар бюджетите да са се увеличили, политиките и контролът не са непременно в крак с тях.“

Тридесет и седем процента от анкетираните са заявили пред DNSFilter, че разбират за свързването на приложения с изкуствен интелект към служебните акаунти на служителите едва след като това вече се е случило, а други седем процента изобщо не изискват от служителите да уведомяват ИТ отделите си за подобни връзки.

„Това са 44% от организациите, в които решението за свързване на инструмент с изкуствен интелект към корпоративни данни се взема от някой, който не носи отговорност за риска“, посочват от DNSFilter.

Компаниите изпитват затруднения и с управлението на своите инструменти за сигурност. Шестдесет и два процента от респондентите казват, че не са сигурни дали всички техни инструменти са правилно конфигурирани, а същият процент не могат да потвърдят, че всичките им инструменти изобщо се наблюдават активно.

„Разходите за управление не са същото нещо като самото управление“, предупреждават от DNSFilter в своя доклад. „Бюджетът ви е купил политика, но инструментите все още се свързват към вашата среда — а вие не можете да ги видите.“