Това беше тежка нощ за центровете за данни. В Охайо демократът Шеръд Браун, който от месеци излъчва реклами, наричащи опонента му „лицето на центровете за данни в Охайо“, спечели убедителна победа и обърна място в Сената. Демократът Крис Папас, който при встъпването си в длъжност ще бъде първият открито гей сенатор в страната, спомена своето противопоставяне на центровете за данни в победната си реч и предизвика масови освирквания по техен адрес от тълпата в Ню Хемпшир — въпреки че в щата няма строящи се мащабни центрове за данни.

На други места двама отделни републиканци на име Дерек и Дерик, чиито опоненти от Демократическата партия ги нарекоха „Дерек Центъра за данни“ и „Ди Си Дерик“, претърпяха поражения в надпреварите за Камарата на представителите в Охайо и Уисконсин.

Като част от шокиращото „синьо цунами“ снощи избирателите предпочетоха кандидати със строги политики спрямо центровете за данни на всички нива на управление в ясен отпор срещу разрастването на индустрията в щатите из цялата страна. Почти една четвърт от всички гласоподаватели заявиха пред NBC News, че центровете за данни са били „решаващи“ за техния вот, докато близо две трети посочиха, че това е било основен или второстепенен фактор.

„Бунтът срещу центровете за данни беше една от водещите теми на изборите през 2026 г. и след няколко години ще гледаме назад към него само като към първия трус от много по-голямо земетресение, предизвикано от изкуствения интелект, което преобръща американската политика“, заяви в изявление конгресменът демократ от Тексас Грег Касар.

„Центровете за данни и изкуственият интелект като технология са фундаментално свързани в съзнанието на много избиратели“, казва Александър Маккой, стратег на демократите, работещ по темата за ИИ. „Така че можете да адресирате всички различни притеснения относно центровете за данни по отношение на тяхната консумация на енергия, шум или замърсяване, и пак ще останат сериозни опасения за това какво всъщност позволяват тези проекти и какъв е ефектът им върху възможностите, цените, работните места и обществото.“

Може би някои от най-големите шокове за индустрията дойдоха от губернаторските надпревари. При зашеметяващи обрати избирателите избраха демократите Кийша Ланс Ботъмс в Джорджия и Джина Хинохоса в Тексас, като същевременно поставиха Синди Холшер на прага на потенциална победа в Канзас. Всички тези кандидати водеха кампании не просто за засилени регулации върху сектора, а и за мораториуми върху центровете за данни. Замразяването на проектите за центрове за данни специално в Тексас и Джорджия — два от най-големите центрове за развитие в страната — може да има сериозни последици за стотиците планирани обекти във всеки от тези щати.

„Мисля, че ще станем свидетели на края на благоприятните данъчни облекчения и е ясно, че хора като Грег Абът пострадаха от миналото си на предоставяне на подобни финансови стимули за компаниите за ИИ и строителите на центрове за данни“, казва Маккой. „Смятам, че вероятно ще видим назначаването на регулатори в различни административни органи, които ще подлагат тези проекти на по-строг контрол, както и засилване на прилагането на разпоредбите за опазване на околната среда.“

Самото противопоставяне на центровете за данни не беше достатъчно, за да помогне на някои кандидати — особено на републиканците. В Уисконсин републиканецът Том Тифани, който в началото на кампанията си атакува демократа Дейвид Краули с реклами, наричащи го „Дейвид Краули Центъра за данни“, загуби надпреварата си. (Краули зае по-агресивна позиция спрямо индустрията с напредването на кампанията, като две седмици преди изборния ден посочи, че би подкрепил временно спиране на проектите.) Същото се случи и с настоящия конгресмен Майк Лоулър в 17-и избирателен район на Ню Йорк, който излъчваше реклами, критикуващи минали изказвания на опонента си, че Ню Йорк „се нуждае“ от центрове за данни; той призна поражението си, въпреки че Associated Press все още не е обявила официално резултата.

По време на цялата кампания центровете за данни се оказаха двупартийна тема на безпокойство и предизвикаха разцепления вътре в самите партии. По-рано тази година WIRED съобщи как много от лоялните привърженици на движението MAGA на Доналд Тръмп не са съгласни с подкрепата на президента за компаниите за ИИ и центровете за данни.

Но е безспорно, че гневът срещу центровете за данни помогна за избирането на демократи. В седмиците преди изборите Комитетът за кампании в Конгреса на Демократическата партия пусна реклами, които подчертаваха подкрепата на републиканците за центровете за данни или финансовия гръб, който са получили от компании за изкуствен интелект.

„Избирателите не са глупави. Историята с центровете за данни е история за корупция. Това е история за достъпността на живота. Това е история за влиянието на главните изпълнителни директори на големите технологични компании“, казва Саша Хауърт, изпълнителен директор на Tech Oversight Project. „Това разбраха избирателите, когато пуснаха бюлетините си, и затова демократите разгромиха републиканците толкова тежко снощи — защото републиканците не можаха да разкажат същата история.“

Много от кандидатите, които спечелиха с обещания за по-строги регулации върху центровете за данни, го направиха въпреки масивните финансови инжекции от индустриите за ИИ и центрове за данни в полза на техните опоненти. В Южна Каролина Building the Future, нов супер комитет за политически действия (PAC) на индустрията, похарчи 1,5 милиона долара в подкрепа на Дарлийн Греъм; снощи тя загуби от демократката Ани Андрюс, която подкрепя мораториум. (В края на септември Андрюс регистрира домейна DataCenterDarline.com, за да атакува Греъм заради връзките ѝ с индустрията.) Building the Future също така наля над 1,5 милиона долара в губернаторската надпревара в Канзас в подкрепа на републиканеца Тай Мастерсън срещу Холшер. А демократът от Мичиган Уил Лорънс, който превърна регулациите върху ИИ и центровете за данни в крайъгълен камък на кампанията си, обяви победа (макар и все още без официално потвърждение от AP) над републиканеца Том Барет в една от най-скъпите надпревари в страната. Барет беше получил 340 000 долара от комитета America PAC на Илън Мъск в хода на кампанията.

„Въпреки че проучване след проучване показваше ясно, че консервативната база от работническата класа в селските райони е разтревожена от центровете за данни и въздействието на ИИ, твърде много политици във Вашингтон избраха парите на големите компании за ИИ пред собствените си избиратели“, заяви в изявление Ейми Кремър, председател на Humans First — група за застъпничество, настояваща за демократичен надзор над изкуствения интелект.

В референдуми за центровете за данни в девет щата гласоподавателите отхвърлиха планове за бъдещо строителство, одобриха мораториуми и призоваха за по-широки консултации и отчетност пред местните общности. Десет щата поставиха над 40 въпроса за центровете за данни в местните бюлетини според Ballotpedia, включително 21 само в Охайо. Въпросите варираха от пълни мораториуми и промени в зонирането до ограничения върху строителството. Изглежда, че само един окръг е разрешил по-нататъшно изграждане на центрове за данни при гласуването, според президента на Americans for Responsible Innovation Брад Карсън, който следеше развитието на местните референдуми през цялата нощ.

Технологичните компании изглежда усещат опасността. В деня на междинните избори The Hill съобщи, че екологични организации и технологични гиганти работят заедно като част от „Колаборация за отговорно развитие на центровете за данни“ за създаване на рамка за изграждане на такива съоръжения. Маккой нарича този вид сътрудничество „правилната следваща стъпка“.

Междувременно, докато резултатите пристигаха, Мъск публикува в X: „Центровете за данни в космоса изглеждат доста привлекателни в момента.“