Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (CISA) представи в понеделник амбициозна визия за защита на правителствените мрежи и критичните инфраструктурни системи на САЩ през следващите четири години.

Стратегията „CISA 2030: Defend, Harden, Prevail“ очертава оптимистичен път напред за агенция, която администрацията на Тръмп многократно съкращаваше и маргинализираше по политически причини. Документът, който включва увод от министъра на вътрешната сигурност Маркуейн Мълин, хвалещ лидерството на президента Тръмп, съответства на публичните послания на Белия дом за връщането на CISA „към основната ѝ мисия“, след като агенцията пое по-широк спектър от отговорности.

Представители на администрацията използваха стратегията, за да обещят по-проактивна CISA, която да изпреварва развиващите се заплахи за киберсигурността.

„CISA ще премине от пасивна защита към агресивна, изпреварваща позиция, която активно елиминира позициите на противника в критичната за отбраната инфраструктура преди превръщането им в оръжие срещу нашите системи“, заяви Ник Андерсен, изпълняващ длъжността директор на агенцията, във встъпително изявление.

„Устойчивостта трябва да бъде основата на нашия подход“ поради бързината, с която се променя средата на заплахите, добави Андерсен. „Трябва да гарантираме, че когато противниците спечелят позиции, ние сме готови да ги открием бързо, да ги отстраним решително и да поддържаме критичните операции без прекъсване.“

Планът очертава ангажиментите на CISA в три области: базова защита, дългосрочно укрепване и системна устойчивост срещу смущения.

В рамките на 60 дни CISA обяви, че ще започне преглед на своите „основни услуги и възможности“. В рамките на 180 дни агенцията ще завърши план за изпълнение на стратегията, който включва показатели за измерване на успеха. CISA ще предостави актуализация за изпълнението след една година.

Защита в партньорство

Първата част от плана разглежда ядрото на отговорностите на CISA: сътрудничество с други федерални агенции, щатски и местни власти, организации от критичната инфраструктура, частни компании и международни съюзници за предотвратяване на опитите на хакери да предизвикат хаос в ключови системи на САЩ.

„Нашите противници ще продължат да развиват и прилагат усъвършенствани възможности“, посочва CISA в документа, „и ние трябва да работим с партньорите си, за да откриваме, прекъсваме и ограничаваме киберзаплахите, като същевременно помагаме за бързото премахване на противниците от компрометирани системи.“

От CISA заявиха, че ще „интегрират“ възможностите на различните партньори, за да изградят по-добра картина на средата на заплахите и да създадат по-ефективни мерки за защита. Агенцията също така посочи, че ще съдейства на операторите на инфраструктура да внедрят по-добри мерки за сигурност на своите оперативни технологии, включително по-добра видимост на активите и откриване на прониквания. Сигурността на веригата за доставки получава специално внимание в плана, като CISA обещава да „разработи базирани на данни насоки и добри практики“, за да помогне на организациите да разберат и защитят зависимостите си от трети страни.

Нововъзникващите технологии като изкуствения интелект получават малко внимание в документа, въпреки че CISA обещава да наблюдава усилията както за внедряването, така и за обезопасяването на тези технологии.

Укрепване срещу нарастващите заплахи

Определянето на приоритети е друг основен стълб на новата стратегия на CISA. Агенцията обеща да „изгради капацитет“ в секторите на критичната инфраструктура чрез създаване на процеси, които да помагат на нейните партньори да „насочват ресурси там, където те ще имат най-голямо въздействие“.

САЩ не могат да защитят всяка компютърна система, споделят експерти по киберсигурност, така че трябва да се съсредоточат върху най-важните активи. За CISA част от защитата на тези активи е разбирането как те са свързани помежду си и по какъв начин биха могли да компрометират дейността си.

Стратегията ангажира CISA да подобри връзките за обмен на разузнавателни данни с разузнавателни служби и частни фирми, да оценява инфраструктурата в подкрепа на решенията за приоритизиране (включително чрез Национален регистър на рисковете по британски модел) и да ръководи внедряването на „значими и измерими подобрения в сигурността“ за операторите на инфраструктура.

Усилията на CISA за прогнозиране на риска и приоритизиране на активите претърпяха няколко промени през последното десетилетие. По време на първата администрация на Тръмп агенцията стартира програма за идентифициране на „националните критични функции“, от съществено значение за ежедневието и организираното общество. При администрацията на Байдън тези усилия се трансформираха във фокус върху „системно важните субекти“.

Подготовка за неизбежното

CISA прекара 2026 г. в предупреждения към компаниите, че смущенията са неизбежни и основният им приоритет трябва да бъде подготовката за функциониране в затруднен режим, вместо единствено опити за пълно предотвратяване на проникванията. През май агенцията и международните ѝ партньори публикуваха насоки за укрепване, целящи да помогнат на компаниите да подобрят своята устойчивост. А през юни Андерсен подчерта въпроса, признавайки неизбежността на мащабна спонсорирана от чужда държава кибератака срещу критичната инфраструктура на САЩ.

Новата стратегия продължава този акцент върху непрекъснатото предоставяне на услуги след извършена атака.

„Устойчивостта на националната критична инфраструктура вече не може да се определя просто от начина, по който реагираме на смущения, а от модела, който изграждаме, за да устоим на тях“, се посочва в документа.

За тази цел CISA заяви, че ще продължи работата си за „гарантиране на непрекъснатостта на комуникациите“ по време на извънредна ситуация, заедно с „инвестиране в мащабируема, криптирана и устойчива инфраструктура“, която поддържа жизненоважните услуги активни след прекъсвания. Агенцията обеща да използва „усъвършенстван анализ, нововъзникващи технологии, разузнавателни данни и междусекторно сътрудничество“, за да поддържа в реално време представа за уязвимостта на операторите на инфраструктура към мащабни компрометирания.

Всички тези дейности за готовност ще изискват стабилни връзки между CISA и разпръсната национална мрежа от инфраструктурни организации. Теренният екип от местни съветници на CISA намаля, тъй като администрацията на Тръмп съкрати щата на агенцията, но CISA не призна тези предизвикателства в новата стратегия, като вместо това обеща да „изгради капацитет чрез десетте си регионални офиса, за да позволи бърза мобилизация срещу постоянната среда на заплахи“.

„CISA ще подготви своите съветници да бъдат работната сила за кибер и физическа сигурност на настоящето и бъдещето“, заявиха от агенцията.

Несигурното бъдеще на CISA

Остава неясно как CISA ще успее да засили партньорствата си с операторите на инфраструктура, след като ги отблъсна с поредица от промени и влошаване на дългогодишни партньорски взаимоотношения. Администрацията на Тръмп премахна десетилетна рамка за партньорство, което на практика замрази много важни съвместни инициативи между индустрията и правителството, като същевременно се забави със замяната на тази система. Администрацията също така спря финансирането на групата за споделяне на информация за щатските и местните власти, принуждавайки много от тях да я напуснат и да се откажат от основни услуги.

Други съкращения бяха насочени пряко към самата CISA. Администрацията на Тръмп се опита да премахне отдела, който координира партньорствата, и отмени поредица от безплатни оценки на сигурността за инфраструктурните оператори. През февруари Андерсен заяви пред служителите, че CISA планира да „изключи“ определени програми, докато пренасочва приоритетите си.

Обезкървяването на CISA беше най-очевидно в областта на сигурността на изборите, където според някои щатски и местни служители агенцията е станала практически безполезна. Други сектори на инфраструктурата също се оплакват от липса на федерална подкрепа в борбата им срещу хакерите.

Андерсен, изпълняващ длъжността директор на CISA, изрази желание да промени посоката на развитие на агенцията. В момента CISA е в процес на назначаване на няколкостотин нови служители, за да запълни критичните свободни позиции, останали след предишните чистки на персонала, проведени от администрацията на Тръмп.