Ако дадете на AI агент роботизирана ръка, инжектор и жива мишка, той може просто да извърши мозъчна операция.
Основателят в сферата на биотехнологиите Габриел Окана Сантеро наскоро направи именно това, използвайки агент за успешно извършване на процедура по инжектиране в мозъка на жива мишка. Макар че това изискваше няколко допълнителни стъпки, експериментът дава представа как изкуственият интелект в крайна сметка би могъл да се превърне в активен участник в лабораторните изследвания.
Сантеро публикува информация за експеримента в социалните мрежи и сподели пред WIRED, че е имал интерес да проучи какво се случва, когато на AI агенти се предостави директен достъп до лабораторно оборудване, вместо просто да бъдат молени да проектират експерименти или да анализират резултати.
„Осъзнахме, че трябва да свържем тези агенти с лаборатория, за да извлечем максимална стойност от тях“, казва той. Сантеро е главен изпълнителен директор и съосновател на Exin Therapeutics – базиран в Сан Франциско стартъп, който използва изкуствен интелект за анализ на мозъчната активност с цел разработване на лекарства за епилепсия и невродегенеративни заболявания.
AI моделите се обучават предимно върху публикувана научна литература. Това означава, че те могат да пропуснат важна информация за изследователския процес, включително неуспешни експерименти, неочаквани наблюдения и решения, които учените вземат в реално време. Интегрирането на AI модели с експерименти в реалния свят може да направи моделите по-надеждни, казва Сантеро.
Ето защо екипът му решава да свърже AI агент със специално изградена хирургическа установка, използвана за извършване на мозъчни инжекции върху мишки. Установката включва моторизирано устройство за обездвижване на мишката и камера, която позволява на агента да наблюдава процедурата, да движи инжекционната игла и да контролира подаването на веществото. За експеримента екипът му тества генна терапия, за да провери дали тя може да намали припадъците при мишка с епилепсия.
Те помолили AI модела да избере лечение измежду 19 опции в електронна таблица. Ветеринарен хирург първо извършил краниотомия на мишката, докато AI агентът наблюдавал. Агентът избрал терапията, мозъчната област и координатите за инжектиране, след което поел контрола над роботизираните ръце и инжекционната игла, както и над всички параметри, като обем и скорост.
Първоначално екипът тествал модела Claude Opus 5.5 на Anthropic, но той отказал да насочи иглата в мозъка на мишката, предполагайки, че може да спре по средата на операцията, което би застрашило животното.
„Той направи планирането на експеримента, но когато дойде време за инжектиране, каза: „нещо в изходните ми данни ми казва, че не трябва да правя това““, разказва Сантеро, визирайки агента. „Това беше много интересно.“
Екипът преминал към използването на Claude Sonnet 5, който се съгласил да продължи. Според Anthropic, Opus е специалист по сложни логически разсъждения, най-подходящ за решаване на комплексни многоетапни проблеми, докато Sonnet е по-подходящ за ежедневни задачи, макар че би било пресилено мозъчната операция на мишка да се нарече рутинно задължение. (Anthropic не отговориха на запитването за коментар.)
Водещите лаборатории планират по-широко физическо проявление на изкуствения интелект, а изследователите вече започват да ангажират агенти да вършат и други неща във физическия свят. През август Anthropic публикува рамка за това как техните модели могат да си взаимодействат с реалния свят. Съвсем наскоро AI инженери повериха управлението на автомобил на GPT, Claude и Grok със задачата да вземат обяд от In-N-Out Burger. Само един от моделите успя.
Процедурата по инжектиране в мозъка също не премина без спънки. Изследователите бяха въвели защитни механизми, включително изискване изкуственият интелект да предложи план за инжектиране за одобрение от човек, както и инсталиране на авариен бутон, който човек може да натисне, за да изключи моторите на установката. Те също така ограничиха достъпа на агента до основния код на оборудването, за да му попречат да променя собствените си правила на работа.
Технически проблем обаче наруши координатната система на оборудването. Въпреки че агентът правилно разпозна, че изчислената позиция за инжектиране е грешна, той отказа да модифицира кода, за да коригира проблема, тъй като инструкциите му изрично забраняваха това.
Екипът разреши проблема, като използва отделен AI агент, базиран на Opus 5, за да направи необходимите промени в кода, но без да казва на агента, че в момента се провежда операция на живо. Последвалата размяна на инструкции забави процедурата, казва Сантеро: типична операция за мозъчна инжекция като тази отнема около 45 минути, докато този експеримент продължи малко повече от час. Сега те чакат терапията да подейства, преди да оценят ефекта ѝ върху припадъците.
Въпреки тези технически затруднения, Сантеро и екипът му са впечатлени от представянето на агента. Следващата им стъпка е да тестват Grok и други модели, за да разберат дали някой от тях се справя по-добре. Компанията експериментира и с контролирани от агенти краниотомии – много по-сложна задача – но иска да бъде абсолютно сигурна в тяхната безопасност, преди да премине към операции на живи организми.
„Грешка на този етап може сериозно да навреди на мишката“, казва той.
Сантеро смята, че AI агентите все по-често ще работят рамо до рамо с учените, разполагайки с директен достъп до лабораторното оборудване. Засега той отбелязва, че човешкият надзор е от ключово значение, особено когато експериментите включват живи животни. И е твърде рано да се допуска AI агент до човешки мозък.
Що се отнася до мишката, Сантеро съобщава, че тя се възстановява добре.