Контролът от страна на клиента, сигурността на акаунтите и лесното използване оказват влияние върху възприемането на AI агенти, които правят покупки, резервират услуги и достъпват лична информация, според доклада „2026 Customer Identity Trends Report“ на Okta.
Готовността на потребителите да делегират права зависи от това какво може да прави един агент, какви са последствията от евентуална грешка и каква е възможността им да одобряват или отменят неговите действия. Компаниите, които въвеждат тези услуги, трябва да отговорят на нови изисквания за проверка на агентите и управление на техните права за достъп.
Едва 37% от потребителите в Северна Америка са готови да позволят на изкуствения интелект да взема крайни решения и да действа от тяхно име или да се справя с рутинни задачи и по-маловажни решения. Готовността надхвърля 50% за повечето случаи на употреба, когато хората могат да одобрят или отменят дадено действие.
Доколко бихте били склонни да позволите на AI инструмент да предприема следните действия от ваше име? (Източник: Okta)
Потребителите поставят граници на делегирането
Скоростта на развитие допринася за безпокойството на потребителите. В световен мащаб 52% от потребителите казват, че възможностите на изкуствения интелект в приложенията и уебсайтовете се развиват твърде бързо.
Комфортът при делегирането варира в зависимост от възрастта и познаването на технологиите. По-младите потребители и тези, които възприемат новостите рано, са по-склонни да прехвърлят вземането на решения. По-възрастните потребители и хората, които възприемат технологиите по-късно, са по-предпазливи.
Бизнесът трябва да се съобрази с тези предпочитания. Някой, който моли асистент да намери полет, може да иска да одобри билета, да реши дали агентът може да използва запазени данни за плащане и да прегледа промените в резервацията.
Разясняването на тези права за достъп и предоставянето на начини за оттегляне на достъпа може да помогне на клиентите да решат колко отговорност да прехвърлят.
Изискванията за идентичност забавят внедряването
Повече от три четвърти от разработчиците и висшите ръководители в Северна Америка казват, че техните компании имат AI агенти или автономни системи в продукционна среда или в момента ги изграждат. Едва 22.1% от организациите, които разработват тези възможности, напредват с планираната скорост.
Респондентите посочват недостига на инженерен капацитет и инфраструктура за идентичност, която не може да поддържа достъп на агенти, като причини за забавянето.
Управлението на клиентската идентичност и достъп (CIAM) обслужва вписванията, достъпа до акаунти и правата. Инженерните екипи в региона прекарват около 14% от времето си в изграждане, поддържане или управление на тези системи. Много респонденти описват тази работа като повтарящ се разход и загуба на време.
„Когато инфраструктурата за идентичност се окаже недостатъчна, екипите са по-склонни да създават временни заобиколни решения, които могат да изложат на риск чувствителни клиентски данни“, посочва Гарет Дейвис, главен продуктов директор (CPO) в Auth0.
Достъпът трябва да съответства на задачата
Агент, който проверява статуса на доставка на поръчка, се нуждае от информация за пратката. Промяната на адрес или разрешаването на друга покупка изисква допълнително разрешение.
Предоставянето на собствена идентичност на агентите помага на компаниите да налагат тези граници. Идентификационните данни могат да изтичат след изпълнение на задача или след определен период, като достъпът е ограничен само до необходимата информация и действия.
Записите за активността на агентите помагат на екипите да разследват грешки и неоторизиран достъп. Ако дадена транзакция се обърка, компанията трябва да установи кой агент е действал, какви права е имал и какво се е случило.
Споделените акаунти и идентификационните данни, вградени в софтуера, могат да усложнят този процес. Те могат да изложат на риск свързани услуги, ако даден агент бъде компрометиран.
Платформите могат да намалят разходите за поддръжка
Според глобалните резултати, организациите, разчитащи изцяло на външна платформа за клиентска идентичност, е по-вероятно да имат внедрени AI функции в продукционна среда и да спазват графиците за внедряване. Те отчитат по-широко използване на удостоверяване, което опростява достъпа до акаунта, като същевременно защитава взаимодействията с клиентите и приходите.
Тези резултати показват връзка между избора на платформа и напредъка при внедряването. Те обаче не доказват, че платформата е пряката причина за тази разлика.
Централизирането на проверките за идентичност и правата за достъп може да намали работата, която разработчиците иначе биха повтаряли в различните приложения, давайки им повече време за изграждане на функции за клиентите. Тези функции трябва да правят заявките за одобрение разбираеми, да обясняват допълнителната верификация и да позволяват на клиентите да си върнат контрола, когато нещо се обърка.