Големите езикови модели вече общуват с хората на десетки езици всеки ден. Оказва се, че може би не е толкова невероятно те да бъдат използвани за разговори и с делфини.
Това е основата на проучване на Дениз Хързинг, основател и директор на Wild Dolphin Project. Хързинг за първи път започва да се замисля как общуват морските бозайници по време на пътуване до Бахамите през 1985 г. за изучаване на атлантическите петнисти делфини, след като чува техните характерни щракания и подсвирквания.
След 40 години чакане изкуственият интелект най-накрая позволява на Хързинг да разплете какво казват делфините, сподели тя пред публиката на събитието WIRED World Fair. Нейната изследователска група е събрала безброй часове видео и аудио записи на делфини и сега работи с учени от Georgia Tech, както и с Google DeepMind, за да придаде структура на езика на делфините – макар и все още да не може да го преведе напълно.
„С помощта на изкуствения интелект можем да откриваме закономерности“, каза тя и добави: „Това е мощен нов инструмент. Лично аз го очаквах от дълго време.“
Екипът е използвал част от тези изследвания дори за опити за двупосочна комуникация, като е конструирал подводен преносим компютър, който може да възпроизвежда звуци на делфини. Това включва използването на звуци за обозначаване на предмети като шал и местообитания като саргасум – вид водорасло. Двама изследователи моделират поведение – например единият възпроизвежда звука за шал, а другият си играе с него – и след това наблюдават как реагират делфините.
Едно от предизвикателствата обаче е разграничаването на реалната комуникация от имитацията. „Макар че разполагахме с тези подсвирквания и обозначавахме играчки, има голяма разлика между имитирането и разбирането на функцията“, каза Хързинг. „Това е трудно да се постигне в дивата природа.“
Работата в резерват или в по-контролирана среда може да помогне на изследователите да открият тази разлика, допълни тя.
Какво всъщност си казват делфините помежду си, остава до известна степен загадка. Въпреки че екипът на Хързинг е свършил добра работа по отношение на откриването на закономерности, двупосочният разговор все още е далеч в бъдещето. Това е така, защото макар хората да са постигнали добър напредък в разбирането на социалните йерархии и поведението на делфините, е необходима още работа, за да стане възможен истински разговор.
„Може да разполагаме с данните и структурата, но какво означава това в културата на делфините?“, попита тя. „Това ще бъде отделно проучване само по себе си.“
Възможността да разговаряме с делфини, разбира се, би била много вълнуваща. (В края на краищата, кой не е мечтал да говори с животни?) Но в крайна сметка опитите ни да разберем делфините биха могли да ни помогнат да разберем повече за самите себе си и за връзката ни с планетата. Хързинг сподели, че когато пита хората какво според тях биха ни казали делфините, най-честият отговор е в духа на: „Делфините биха казали: Защо съсипвате нашия океан?“.
Този отговор, каза тя, „показва как ние самите мислим за света“.