Киберпрестъпници се насочват към контролерите, които поддържат фризерите в хранителните магазини и хладилните камери при безопасни температури, като могат да принудят тези инсталации да преминат в непрекъснати цикли на затопляне и размразяване, предупредиха пет федерални агенции на САЩ в съвместен бюлетин за сигурност, публикуван в четвъртък.
CISA, ФБР (FBI), Министерството на здравеопазването и социалните служби (HHS), Министерството на земеделието на САЩ (USDA) и Министерството на транспорта (DOT) издадоха предупреждението в отговор на продължаваща злонамерена дейност, насочена към индустриални хладилни системи и системи за мониторинг на хладилната верига в световен мащаб.
Организации в сферата на здравеопазването и общественото здраве, химическата промишленост, хранително-вкусовата промишленост и земеделието, както и транспорта разчитат на тези системи — включително при хладилния транспорт — за да следят и записват температурите, да управляват циклите на размразяване и да контролират потреблението на енергия.
„В тясно сътрудничество с нашите правителствени, индустриални и международни партньори, CISA активно проследява тази заплашителна дейност“, заяви Крис Бутера, изпълняващ длъжността заместник-изпълнителен директор по киберсигурността в CISA. „Всяка организация, която зависи от хладилни системи и системи за мониторинг, трябва да приеме, че може да бъде мишена.“
Брет Ледърман, оперативен директор на киберотдела на ФБР, каза, че бюрото наблюдава атаки срещу тези системи в няколко инфраструктурни сектора по света, което излага на риск стоковите наличности и оборудването. „Индустриалните хладилни системи и системите за мониторинг на хладилната верига защитават храни, лекарства и други чувствителни към температурата продукти, което ги прави привлекателни мишени за злонамерени киберсубекти“, отбеляза той.
Необновени и достъпни от интернет контролери
Според агенциите хакерите се насочват към електронни температурни контролери и търговски хладилни контролери в хранителни магазини и хладилни складове, като могат да се възползват от слабости в контролери, които са без инсталирани корекции за сигурност или са достъпни от интернет. Възможните начини за проникване включват заобикаляне на удостоверяването и инжектиране на произволен код, наред със слаби конфигурации.
След като атакуващият проникне в системата, температурните настройки могат да бъдат променени дистанционно, а принудителното превключване на инсталацията на режим на отопление „може да причини мащабна загуба на стокови наличности и рискове за оборудването“, пишат агенциите. Последиците варират от по-кратък експлоатационен живот на оборудването до опасност от пожар.
Налице е и сериозен риск за общественото здраве, тъй като храните или лекарствата, съхранявани при лоши условия, могат „косвено да навредят на потребителите, ако продуктите бъдат консумирани след безопасно съхранение, което е било компрометирано“. Персоналът може също да загуби видимост върху случващото се вътре в съоръженията — ситуация, която агенциите наричат „състояние на отказ на видимост“ (denial-of-view condition), при което текущите температури не могат да бъдат отчетени.
Изолирайте контролерите от интернет
Агенциите призовават собствениците и операторите да действат „незабавно“, като първата стъпка в списъка им е да прекратят директния достъп от интернет до контролните панели и другите устройства от системите за управление. Когато отдалеченият достъп не може да бъде избегнат, той трябва да преминава през защитна стена или периферно устройство, което се поддържа обновено до последната му версия.
На операторите се препоръчва също да отделят устройствата от оперативните технологии (OT) в обособена виртуална локална мрежа (VLAN), отделна от корпоративните мрежи, да сменят паролите по подразбиране и да активират устойчива на фишинг многофакторна автентикация, където това е осъществимо. Фърмуерът трябва да се поддържа актуален, а устройствата, които производителят вече не поддържа, трябва да бъдат изведени от експлоатация и подменени.
Допълнителните препоръки включват ограничаване на лицата, които могат да правят промени, чрез списъци с разрешени устройства и IP адреси, поддържане на тествани офлайн резервни копия и активиране на записването на системни събития (логинг).
Списъкът завършва със специфични за хладилните инсталации съвети, които указват на операторите да зададат разумни гранични стойности за устройствата след контролерите, така че те да остават в безопасни граници, както и да настроят известия при всяко отклонение.
„ФБР призовава всяка организация, която разчита на тези системи, да прегледа нашите насоки, да приложи препоръчаните мерки за ограничаване на риска и да докладва всяка подозрителна дейност на ФБР“, добави Ледърман.
Вълна от атаки в Европа
От октомври насам Help Net Security съобщава за поредица от атаки срещу хладилни системи в Европа. Стотици супермаркети във Франция останаха с развалена стока, след като атакуващи дистанционно превзеха системите, управляващи техните хладилници и фризери през нощта, и ги настроиха да затоплят съдържанието им.
Три седмици по-късно втора вълна засегна магазини в Белгия, Люксембург и Швеция, а по-късни доклади добавиха към списъка Финландия, Ирландия, Естония и Нидерландия.
Тази седмица Френската национална служба по кръвопреливане (EFS) потвърди, че три от нейните кръвни банки са засекли рязко повишаване на температурата в хладилните си камери, след като един от доставчиците ѝ на хладилно оборудване е бил ударен от атака.
Макар атакуващите да остават неидентифицирани, синхронизираното време на атаките в няколко европейски държави предполага, че те може да са дело на държавно спонсориран злонамерен субект.