Според разписанието трябва да умра на 10 август 2060 г., на 74-годишна възраст.

Така казва екранът на моя iPhone, където Death Clock – задвижвано от изкуствен интелект приложение за дълголетие, което прогнозира продължителността на живота въз основа на медицинските ви навици и начина на живот – е генерирало изображение на усмихнат смъртоносен жътвар, за да отпразнува срока ми на годност. Там беше той в една септемврийска сутрин, изглеждащ особено развълнуван от разкритието, жестикулиращ със знака на мира, докато се излежава в надуваем пояс за басейн под това гигантско число: 74.

Никога не съм се възмущавал от остаряването, но предполагам, че това е по-млада възраст, отколкото бих искал да бъда, когато времето ми изтече. През последните четири години – години, които донесоха кончината на баба ми и леля ми в рамките на 18 месеца – започнах остро да осъзнавам колко ограничени са дните ми. Откакто навърших 40 години през януари, изпитвам и ежедневни напомняния за стареенето: необясними болки, които се редуват между гърба, врата и бедрата ми. Духовно се чувствам млад; физически тялото ми крещи друго. Остаряването е естествено, но ме глождеше подозрението, че бих могъл да си купя още време.

Нашата колективна мания по удължаването на живота даде тласък на индустрия за дълголетие за трилиони долари, подкрепяна от самопровъзгласили се пророци като Браян Джонсън. Заплахи като климатичните промени и страховете от гибел заради изкуствения интелект изглежда само засилиха екзистенциалните опасения, дори когато големите езикови модели (LLM) обещават нова ера на персонализираната медицина за справяне с всеки здравословен проблем. Проследявайте достатъчно данни, гласи логиката, и алгоритмите могат да ви помогнат да измамите собствения си край.

Всичко това ме доведе до Death Clock – приложение, пуснато през 2024 г., чиято цел е да следи здравословните навици на потребителите в опит да удължи живота им. През февруари компанията обяви нова функция, която ви позволява да поръчвате панели от биомаркери. За абонамент от $69 можете да получите базов кръвен панел, който измерва показатели като холестерол, кръвна захар, възпаление, витамин D, както и състоянието на кръвта и органите. Има и девет допълнителни теста – оценяващи всичко от хормоните и микроелементите до щитовидната жлеза – които общо струват $780. Аз избрах рутинния кръвен панел и добавих теста за „стрес“ ($29). Може би някаква нова гледна точка би могла да ми помогне да се справя с него.

В опит да бъде нещо повече от поредната зловеща джаджа за обратно броене, Death Clock твърди, че е обучило своя изкуствен интелект върху 1200 проучвания за дълголетието, актюерски данни от животозастрахователни компании и таблици за продължителността на живота. Въз основа на вашите резултати неговите алгоритми създават подробен план за превенция, предназначен да помогне за удължаване на оставащото ви време.

Честно казано, бях скептичен, че от това действително ще произлезе нещо смислено. Също така, мога да призная, малко се страхувах, че ще науча нещо, което не бих искал – факт, който би могъл да стопи малкото здрав разум, останал ми в година, която вече беше донесла своя дял от неочаквани проблеми.

След попълване на първоначален въпросник за здравето извибрира известие, предупреждаващо за моята гибел. Има три начина, по които вероятно ще загина, гласеше то: сърдечносъдово заболяване, нарушение на съня или рак (не се уточнява какъв тип). Това означава, според приложението, че вече съм „завършил“ повече от половината от съществуването си на този тленен свят. Няколко дни по-късно, когато отбелязах, че в семейството ми има лека анамнеза за диабет, приложението актуализира възрастта ми на смърт от 74 на 73 години.

И точно така загубих една година.

Знам, че няма да доживея до 100; хората в моето семейство обикновено умират в началото на осемдесетте си години. Но дали беше възможно да удължа живота си с 10, дори 15 години с хиперперсонализиран план? „Имате два пътя“, възкликна съобщение от приложението. „Ние сме тук, за да ви помогнем да постигнете по-дългия.“ Записах си час в Quest Diagnostics, една от двете лаборатории, с които компанията си партнира, и доброволно дадох кръвта си на Death Clock.

Не липсват продукти, които се стремят да преобразят връзката ни с нашите тела. Входящата ми поща прелива от имейли на фанатици на тема дълголетие, представящи най-новите моди против стареене: инжекции в скалпа със сперма от сьомга, терапия с богата на тромбоцити плазма, в която „Хейли Бийбър се кълне“. Този стремеж да се надхитри естественият ход на времето е почти прекален.

„Това е безсмислено начинание“, ми казва един следобед главният изпълнителен директор на Death Clock Брент Франсън. Той казва, че застъпници като Джонсън – чиято мантра „Don’t Die“ („Не умирай“) звучи по-скоро като отхвърлен лозунг на Nike, отколкото като уелнес насочено утвърждение – „трябва да бъдат много внимателни с внушенията за безсмъртие, когато продават нещо. Това е опасна позиция. Реалността е, че всички ще умрем. Въпросът е кога.“

В Zoom всичко, за което мога да мисля, е какво Франсън се опитва да продаде на мен.

Предвижда се пазарът на дълголетието да достигне 8 трилиона долара до 2030 г., което означава, че бъдещето на здравеопазването може да бъде оформено по-малко от традиционното лечение и повече от персонализирани здравни услуги с изкуствен интелект. С Doctronic – съвместима с HIPAA платформа, която работи като личен лекар с изкуствен интелект – хората могат да подновяват рецепти без необходимост от посещение при лекар, докато приложения като Superpower и Lifeforce (подобно на Death Clock) предлагат здравни анализи на абонаментен принцип и препоръки, прегледани от медицински специалисти. Twin Health твърди, че създава дигитално копие с изкуствен интелект – каквото и да означава това – на метаболизма на човека. Всичко това има за цел да ни помогне да живеем малко по-дълго, въпреки че не е ясно как точно и на каква цена.

Майк Лудковски, професор по статистика и приложна вероятност в Калифорнийския университет в Санта Барбара, чиито изследвания са насочени към анализа на дълголетието, казва, че платформите за осъзнаване на смъртността като Death Clock „продават илюзията, че индивидуалната продължителност на живота е линеен процес“, който може да бъде манипулиран. Проучване от 2024 г. в списание Aging Cell също предполага, че часовникът на стареенето не трябва да се третира като мярка за цялостната биологична възраст на даден човек. „В крайна сметка факторите на индивидуално ниво, които ускоряват смъртта, са по същество случайни и никога няма да могат да бъдат наистина прогнозирани“, казва Лудковски.

Питам Франсън дали всъщност ставаме по-здрави, или просто ставаме по-тревожни, че не сме здрави. „Мисля, че и двете“, казва той. „Има много нездравословна мания по себеоптимизацията – да проследяваш всичко, да се опитваш да контролираш всичко.“

Не беше ли Death Clock, отчасти, също виновно за това?

Когато кръвните панели се върнаха седмица след като дадох пробата си, резултатите бяха предимно това, за което моят лекар ме беше предупредил по-рано тази година. Имам гранично висок холестерол и нива на кръвната захар, „пълзящи към предиабетния диапазон“. Шокиращо, имам „оптимално здраве на черния дроб“ и нормални нива на кортизол. Видеа от така наречените уелнес инфлуенсъри ме бяха убедили, че поредица от скорошни безсънни нощи са резултат от висок кортизол, но се оказва, че алгоритъмът не винаги е прав.

Въз основа на моите резултати приложението продължи да ми поднася нови и нови задачи. Увеличете приема на витамин D3! Запишете си час за DEXA сканиране на костната плътност! Обсъдете скрининг за простатно-специфичен антиген със специалист! Въпреки твърдението на Франсън, че иска Death Clock в крайна сметка да замени общопрактикуващите лекари, приложението продължаваше да ме подтиква да обсъдя резултатите си с лекар.

В крайна сметка започнах да осъзнавам, че проследяването на здравни данни има своите граници. Съществува убеждение, казва Гретхен Тери-Ленард, автор на Your Second Prime: Does Aging Suck, or Do We Suck at Aging?, че способността да измериш нещо означава, че то може и да бъде управлявано. Смъртта не функционира по този начин, казва тя, „така че измерването започва да обслужва друга потребност: необходимостта да се чувстваме по-малко уплашени“.

Тери-Ленард е и съосновател на Center for Deeply Human Leadership, независим изследователски институт, изучаващ въздействието на изкуствения интелект върху здравето на мозъка. Тя е скептична, че насочените към потребителите приложения за дълголетие могат сами по себе си да доведат до положителни промени в поведението. „Фактите не променят нагласите“, казва тя. Хората разбират, че определени дейности са нездравословни, но въпреки това ги практикуват.

Поддържането на съзнанието за смъртта е една от най-старите практики, с които разполагаме, и това, което изглежда има значение, е дали човек чувства, че притежава личната свобода на волята да направи необходимите корекции в живота си. Изследователи, проучващи как мислите за смъртта оформят избора по отношение на здравето, установяват, че хората се насочват към по-здравословно поведение, когато разполагат и с увереността, и с ресурсите да действат, каквито не всеки има. „А без тях“, споделя ми Тери-Ленард, „тревожността обикновено се насочва към това да защитим представата за себе си, а не към нашето здраве“.

Докато проучва материалите за книгата си, Тери-Ленард установява, че по-възрастните хора с по-позитивно отношение към стареенето живеят средно със седем години и половина по-дълго от тези с негативни нагласи. Приложение с обратно броене до смъртта „може тихо да ни внушава, че стареенето е загуба“, като по този начин възпрепятства дълголетието, вместо да го насърчава.

През месеца, в който използвах Death Clock, това беше фактът, от който не можех напълно да избягам. Превърнах се в педантичен надзорник на телесните си функции, записвайки „ежедневните навици“ със страстта на счетоводител, който маниакално изчислява числа непосредствено преди крайния срок за данъците. Само за един ден добавих 5,8 години към живота си, като отбелязах, че съм завършил поне 30 минути силови тренировки, въздържал съм се от алкохол, измил съм зъбите си с четка и конец за зъби, спал съм пълноценно, прекарал съм време в сауната и съм изпил повече от осем чаши вода. Но дори докато полагах усилия да подобря датата на смъртта си, часовникът бе неизменно там, отброявайки назад. Той беше тежък бреме-албатрос, движещ се в една-единствена, равномерна посока: тик, так, тик. Времето се превърна в тежест, която бях принуден да оптимизирам.

Логично е хората да са обсебени от точно това, от което се опитват да избягат. Нуждата от контрол води до пристрастяване. Но вместо да успокои тревогите и въпросите ми за отвъдното, Death Clock изглежда само ги засили.

С избистрянето в съзнанието ми на картината на живота, който искам да изградя — живот, който вече се разгръща по възхитително непредвидими начини — осъзнавам, че това има по-малко общо с начина, по който ще осъществя нещата, и всичко общо с хората, с които искам да ги споделя. Животът не е в това да добавяме повече време, а в това да му придаваме смисъл, докато можем. Заглуших известията от Death Clock на телефона си и изпратих съобщение на приятел: „Да се видим в 7.“